Северна Македония все още не е надскочила стадия на Перестройката

Доколкото става въпрос да се характеризира деянието, свързано с Българския културен център в Скопие, безспорно имаме градация на агресията, но то в никакъв случай не е първо. Още през периода 2006-2009 г., когато аз бях директор, е имало физическа агресия към сградата, т.е. това е стара тенденция. Проблемът е, че обикновено анализираме подобни събития постфактум и това пречи на двустранните отношения, които са доста обременени. Лично мен ме притеснява фактът, че липсва институционална приемственост. Късата памет не е предпоставка за дългосрочни решения. Сградата се намира в идеалния център на града – добре защитено място, пълно с камери. За да се предприемат такива действия е добре преценено, че деянието ще остане ненаказано – чудесно премислен ход. Има противоречие между думи и дела в политиката на С. Македония. Това е проблем в съвременния постидеен свят, където класическата идеология вече не е с това значение. В Скопие съм разговарял със западни дипломати, които твърдяха, че Македония реално не желае да стане член на ЕС – говоря за период преди 10-15 години. Разминаването между думи и дела е един от съществените проблеми в развитието на страната. Това коментира в студиото на Алтернативата доц. Спас Ташев от БАН.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Личното ми обяснение е на базата на недобре осмисленото разпадане на Югославия. Днешна С. Македония се отдели от Югославия по силата на обстоятелствата. Политическият елит там нямаше такова желание. Просто стана невъзможно тази държава да продължи да съществува. Неслучайно почти 20 години официалното ѝ име за международна употреба беше Бивша югославска република Македония. Впечатлението ми е, че Югославия съществуваше на територията на Македония през този период, без да бъде скъсана пъпната връв с миналото и без да се разградят посткомунистическите структури, които до голяма степен черпят енергията си от заряда на времето на комунизма.
Няма как това общество да върви напред. Всяко промяна там е свързана с кървав конфликт. В началото на 90-те в същата маргинализирана информационна ситуация бяха албанците. Те се бореха за човешки права. Очевидно не успяха да постигнат това по легален път и се стигна до кървав конфликт, който доведе до едно предефиниране на С. Македония и днес виждаме, че албанците са незаобиколим политически фактор.
Лошото ми предчувствие е, че С. Македония ще се опита да извърви същия път и по отношение на българите. Трудно е да се каже колко да те там – очевидно не са 3000, защото преброяването беше манипулирано. Преброителите искаха доказателства, когато дадено лице се декларира като българин и тъй като те нямаха друго доказателство освен българските си документи за самоличност, бяха записани в категорията граждани на С. Македония с двойно гражданство.

Трябва да си зададем въпроса има ли това общество критична маса. Според последното преброяване С. Македония е малко повече от 1,9 млн. Обществото е силно фрагментирано по етнически и по политически признак и реално погледнато имаме малки групи, в които имаме многопластовост на възприятията. При различни нива на коментари често пъти самите те са противоположни – пред обществеността се казва едно, а в разговор на четири очи – друго. Една голяма част от провеждащите антибългарска политика са се декларирали като българи. Подобно поведение е трудно обяснимо. Единственият логичен аргумент е, че там кариерата се прави на антибългарска основа. Ако не пригласяш на тези нотки, нямаш политическа перспектива.
През изминалите 33 години българите също допуснахме фундаментални грешки – основната е, че и в наши дни нямаме стратегия по отношение на С. Македония. Френското предложение е най-доброто на базата на слабия ни потенциал.
Имената на българските клубове там са сложени не от нас, от граждани на С. Македония с българско самосъзнание. Властите в момента забраняват сдружението „Иван Михайлов“ в Битоля, същевременно има сдружение „Радко“, т.е. кръстено на псевдонима му, срещу което липсват репресивни действия. Това показва, че и там се работи на парче и без стратегия. С. Македония все още не е надскочила стадия на Перестройката.
Основната грешка на България е, че досега тичаше след събитията и нямахме проактивна политика. Политическата върхушка в С. Македония обслужва интересите на Белград, а знаем и кой стои зад Белград. Балканският пъзел все още не е разкрит, а той има дългогодишна традиция в антибългарската си политика. През 70-те години имахме осъдени само заради това, че са се декларирали като българи. В този смисъл ситуацията се променя към по-добро. Основна наша грешка е, че не търсим приятели в Европа, което е слабост на българската дипломация. Ако разчупим това си поведение, тезата ни ще срещне по-голяма подкрепа на няма кой да обясни ситуацията пред евроатлантическите ни партньори, посочи в заключение доц. Ташев.