Руско-украинската война: „послание“ към Пригожин и финландското „поражение“ на Кремъл
Ситуация на фронта
В двата най-горещи участъка на фронта – край Бахмут и Авдеевка – ситуацията остава трудна, но контролирана.
В Бахмут руснаците се опитват да достигнат до централната част на града. Динамиката на бойните действия не се променя вече няколко дни подред. Сраженията в покрайнините на града продължават. Логистичната подкрепа за украинските части работи доста ефективно, което пречи на руснаците да напреднат още повече и да реализират плана си, а именно да превземат Бахмут като го обкръжат. Докато логистиката на Бахмут е на място, боевете за града ще продължат. При това украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ако има значителна заплаха за украинските военни, разположени в Бахмут, решението ще бъде взето въз основа на реалната ситуация. „Ние се намираме в Бахмут и врагът не контролира Бахмут. Най-важното нещо за мен е да не загубим военните си. Разбира се, ако има момент на още по-горещи събития и опасност да загубим личен състав поради обкръжаване, разбира се, ще има подходящи, правилни решения“, каза украинският президент.
Подобна е ситуацията и в района на Авдеевка, където руснаците се опитват да приложат подобен модел на покриване на града. Но в резултат на успешни украински контраатаки настъплението на руснаците донякъде е спряно.
Като цяло може да се каже, че руснаците са изправени пред трудна задача: как да продължат настъплението си, като използват последните си резерви и същевременно подготвят сериозни отбранителни линии, за да отблъснат бъдещо украинско настъпление. Вероятно те ще преформатират действията си на някои фронтови линии, като акцентират върху отбраната, за което вече свидетелства засиленото изграждане на инженерни укрепления там. Руснаците очакват украинска контраофанзива там и се опитват да се подготвят за нея. В същото време руското военно командване трябва постоянно да показва на политическото ръководство и на руското общество успехите си на фронта. Тези успехи несъмнено са завладяването на нови територии. Няма значение каква е цената. Руският президент и подкрепящите войната руски граждани, за които разширяването на държавната им територия е своеобразен национален фетиш, изобщо не се интересуват от това. Следователно е много вероятно руското военно командване да продължи да изтласква войските си напред край Бахмут и Авдийвка въпреки загубите и очевидната безсмисленост на подобни действия в оперативен план.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
„Послание“ до Пригожин и неговите военни кореспонденти
Главна новина: На 2 април 2023 г. в кафене в Санкт Петербург в резултат на експлозия загива известният руски военен кореспондент (военен блогър) Владлен Татарски (истинско име Максим Фомин). Инцидентът става в кафене, собственост на Евгений Пригожин, собственик на ЧВК „Вагнер“. Причината за експлозията е взривно вещество в статуетка, донесено на срещата на дискусионния клуб „Кибер З Фронт“, проведена в кафенето, от някоя си Дария Трепова. Няколко минути след като тя я предала на Татарски, настъпил взрив. Полицията оценява мощността на взривното устройство на повече от 200 грама в тротилов еквивалент. Поне 25 души са били ранени.
Какво беше казано: Междуведомственият Национален антитерористичен комитет (НАК) на Русия видя предполагаема украинска следа в ликвидирането на Татарски. „Установено е, че терористичният акт, извършен на 2 април в Санкт Петербург срещу известния журналист Владлен Татарски, е бил планиран от украинските специални служби с участието на агенти от средите на сътрудничещите с т.нар. антикорупционен фонд „Навални“, чийто активен поддръжник е задържаната Трепова“, се казва в изявление на НАК.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков също определи инцидента като терористична атака и заяви, че Владимир Путин е бил незабавно информиран за експлозията. Той също така заяви, че се предполага, че тя е била планирана от украинските служби за сигурност. „Ето защо се провежда „специалната военна операция“,“ добави Песков.
В същото време самият Пригожин не е съгласен с тези заключения. Според него не бива да се бърза с обвиненията срещу Украйна, защото зад подривната дейност може да стои „група радикали, които едва ли са свързани с правителството“.
Защо това е важно: Татарски е една от медийните платформи на Пригожин и неговия Вагнер, която активно подчертава военните „подвизи“ на наемниците в Украйна, както и се подлага на остра критика на руското военно ръководство. Като се има предвид последното, ликвидирането на Татарски, което беше извършено доста зрелищно – посред бял ден и много шумно – може да е сигнал както за самия Пригожин, така и за други военни кореспонденти, които продължават да критикуват тандема Шойгу-Герасимов и техните генерали. Това от своя страна подсказва, че конфронтацията между руското министерство на отбраната и Пригожин не губи темпо. Следователно, ако критиките от страна на военните и Пригожин към висшите командири на Русия не намалеят, не бива да се изключват и други подобни сблъсъци.
Теориите на Кремъл и руските правоприлагащи органи за украинска връзка са не само необосновани, но и накърняват репутацията на възхваляваната руска система за вътрешна сигурност.
Не е логично украинските служби за сигурност да рискуват собствените си усилия, за да елиминират един от многото руски второстепенни пропагандатори, което няма да има съществени последици за хода на войната. В същото време, обвинявайки ги в елиминирането на Татарски, руските специални служби признават неспособността си да защитят както военните кореспонденти, така и други руски граждани. Нещо повече, РБК публикува новина, в която цитира полицейски източник, че ФСБ е знаела за подготовката на покушението срещу Татарски. С други думи, тази новина рисува още по-интересна картина: ФСБ или е „пропуснала“ убийството на военния кореспондент, или умишлено е позволила той да бъде ликвидиран. Във всеки случай това не добавя никакво чувство за сигурност на останалите военни кореспонденти или на обикновените руски граждани.
Украйна и Полша задълбочават сътрудничеството си
Главна новина: На 5 април украинският президент Володимир Зеленски и съпругата му направиха първото си официално посещение в Полша по време на пълномащабната руска инвазия.
Програмата на посещението на украинския президент включваше срещи с полския му колега Анджей Дуда, полския министър-председател Матеуш Моравецки, представители на полския бизнес, маршали на Сейма и Сената, както и подписване на двустранни споразумения.
По време на обръщението към народа на Украйна Зеленски и Дуда заявиха, че Кремъл няма да успее да раздели и разедини украинците и поляците. „Русия не може да победи срещу Европа, когато един украинец и един поляк стоят рамо до рамо“, каза Зеленски. „Днес те също се опитват, като плашат поляците с украинци и украинците с поляци. Но те няма да успеят. Ето защо днес заедно оттук изпращаме ясно послание на Кремъл – няма да успеете да ни разделите, няма да успеете да ни разделите, никога повече“, каза полският президент.
Защо е важно: Посещението на Владимир Зеленски в Полша е важно както от политическа, така и от военна гледна точка.
Що се отнася до политическото, освен че показва близкото приятелство между двамата президенти, посещението показва и че Полша остава един от най-надеждните съюзници на Украйна и че тя може напълно да разчита на нея.
Военното значение се състои във факта, че Полша е дългогодишен военен и технически партньор на Украйна, а посещението на украинския президент беше стимул за активизиране на редица отбранителни и промишлени проекти, от които украинската армия отчаяно се нуждае днес. Бяха обявени перспективи за нови проекти между Украйна и Полша, които да допълнят вече подписаните и изпълнени договори. По-специално беше споменато, че е подписан договор за доставка на 100 бронетранспортьора „Росомак“ за украинската армия. Сред тях ще има самоходни минохвъргачки Rak, построени на шасито на Rosomak, както и ПЗРК Piorun. Освен това Полша и Украйна подписаха меморандуми за сътрудничество за възстановяване на Украйна и споразумение за сътрудничество в съвместното производство на 125-милиметрови танкови боеприпаси.
Гореспоменатото военнотехническо партньорство е взаимноизгодно и за двете страни. За Украйна то означава повишаване на отбранителните способности, а за Полша – поръчки за отбранителната промишленост и възможност да изпробва въоръжението си в реални бойни условия.
Беларус окончателно губи суверенитета си
Основна новина: На 5 и 6 април президентът на Беларус Александър Лукашенко беше на работно посещение в Русия. На 5 април Путин и Лукашенко се срещнаха на четири очи, а на 6 април участваха в заседание на Висшия държавен съвет на Съюзната държава. Според официалната информация основният въпрос по време на срещата е бил напредъкът в изпълнението на основните области на Договора за Съюзната държава за 2021-2023 г. и 28-те програми на Съюзната държава, одобрени по-рано. Обсъдена е била и работата по концепцията за сигурност на Съюзната държава. На съветите по сигурността на двете държави беше възложено да разработят тази концепция. Документът ще бъде представен за одобрение от Висшия държавен съвет през 2024 г. Върховният държавен съвет обсъди и редица други въпроси, включително хуманитарни, свързани с текущата дейност на асоциацията за интеграция.
Защо е важно: Посещението на Лукашенко в Москва е важно и за двамата диктатори. За Путин то е един от елементите за принуждаване на Лукашенко да продължи интеграцията на Русия и Беларус в рамките на Съюзната държава, което на практика означава поглъщане на втората от първата. Особено важно за Кремъл, предвид войната срещу Украйна, е подчиняването на отбранително-промишлената база на Беларус на нуждите на руската армия. Освен това Путин държи да покаже, че съюзната държава е сериозен съюз и че той има пълен контрол върху нея. Това означава, че суверенитетът на Беларус вече е само номинален.
За Лукашенко посещението е важно, тъй като, демонстрирайки лоялност към Кремъл и прехвърляйки суверенитета на страната си към него, той в замяна получава така необходимата финансова помощ, която ще отиде в подкрепа на беларуската икономика и ще демонстрира стабилността на неговия режим. С други думи, за Лукашенко това е своеобразна сделка с дявола: той продава суверенитета на Беларус на Кремъл срещу пари, за да удължи престоя си на власт.
„Финландското“ поражение на Кремъл
Голямата новина: на 4 април 2023 г., в деня на основаването на НАТО, Финландия официално става 31-ият член на Алианса. За първи път от 19 години насам Северноатлантическият алианс се разширява на изток. Ратификацията на присъединяването на Финландия продължи по-малко от година и на фона на руско-украинската война беше най-бързата в историята на военно-политическия алианс.
Какво беше казано: Кремъл нарече присъединяването на Финландия към НАТО „посегателство върху сигурността на Русия“ и „поредно изостряне на ситуацията“. Според говорителя на руския президент Дмитрий Песков, в зависимост от това как алиансът експлоатира финландската територия по отношение на разполагането на оръжия и инфраструктурни системи там, Русия ще предприеме действия.
Защо е важно: Разширяването на НАТО на изток драматично променя ситуацията в Северна Европа и региона на Балтийско море, както и засяга света като цяло.
Присъединяването на Финландия към НАТО допълнително променя баланса на силите в Европа в полза на Алианса. В крайна сметка Финландия ще се присъедини към съвместна система за противоракетна и противовъздушна отбрана, НАТО ще разполага с 257 000 допълнителни военнослужещи и значителен брой модерни оръжия и военно оборудване.
За Финландия членството в Алианса бележи края на ерата на „финландизацията“ (неутрален статут и специално приятелство с Москва). Финландският неутралитет е наследство както от Студената война, така и от опитите на страните да поддържат нов баланс с Русия след разпадането на Съветския съюз. Сега Финландия не разчита на „приятелски“ отношения с Москва за своята сигурност, а на гаранциите, предвидени в член 5 от договора за НАТО.
За Русия това е сериозно геополитическо поражение. Въпреки гръмките заплахи, шантажа, пропагандата и други действия, целящи да предотвратят разширяването на НАТО на изток, тя не успя да го предотврати. Нещо повече, руската военна агресия срещу Украйна не само убеди Швеция и Финландия да се откажат от неутралитета и неприсъединяването, но и да предприемат практически стъпки в тази посока.
В резултат на присъединяването на Финландия към НАТО Русия се сдоби с допълнителни 1340 км граница с Алианса, а цялата сухопътна граница на страните от НАТО с нея след 4 април е 2600 км. Сега НАТО ще се насочи към стратегическите руски бази за междуконтинентални балистични ракети на полуостров Кола, Санкт Петербург и базите на Северния и Балтийския флот. Въпреки гореспоменатите критики и заплахи за ответни действия от страна на Кремъл, поради загубите, понесени в Украйна, Русия не може да отговори на разширяването на НАТО със значително струпване на конвенционални оръжия на границата си с Финландия.
Игор Федик
