Над българския главен прокурор са надвиснали две сенки – конфигурациите около ГЕРБ и ДПС

За бизнеса е много важно да влиза в сделки с непознати с доверието, че няма да стане жертва на опортюнистично и недобросъвестно поведение. И понеже не знаем кой с какво намерение влиза при дадено взаимодействие, опитите ни да се предпазим от опортюнисти излизат доста скъпо. Когато институциите са ефективни, наказват опортюнистичното поведение достатъчно достоверно до степен, че всеки предприемач влиза в сделките, знаейки, че отсрещната страна няма да го излъже. Това разширява възможните сделки и освобождава ресурс за други предприемачески дейности. Самото изземане на данъците може да се опише като чисто производствен разход, но разходите по администриране на събиране на данъци са категорично сделкови разходи. Ако всеки действа сам за себе си, това не е производително. Така сделковите разходи се намаляват просто поради липса на сделка, но производствените растат. При системата за решаване на спорове трябва да има правила, които да са известни на всички предварително и които като ги прочетат разумни хора, ще разберат едно и също нещо – че при определена диспозиция трябва да се извърши определено действие или че ако не бъде извършено, ще последва санкция и, съответно, когато някой пристъпи диспозицията, трябва да бъде санкциониран. Самото санкциониране ни изпраща при решаването на спорове по някакъв начин спорът да се реши. Системата трябва да разрешава споровете бързо, евтино и предвидимо. В момента държавните съдилища вършат тази работа, коментира в студиото на Алтернативата икономистът Георги Ганев от ПП-ДБ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Специално в наказателното право и обвинението се случи съветският модел Вишински, при който прокурорът се вижда като изпълнител на поръчки на Партията по налагане на социалистическия строй, а не като част от честен съдебен процес. Това се възпроизведе и в новата Българска конституция от 91-ва – свръх защитен и свръх независим прокурор, който не е подчинен никому и се оказва, че той се превръща с всичките си правомощия, особено общия надзор за законност, в безумно силен играч, защото във властта му е да ти блокира всички сметки и изобщо стопанската дейност за неопределен период, да ти спретне обвинение, което никога да не стигне да съда и, съответно, да не разследва калпазани. Оказва се, че той може да предпазва бандитите от хората и да напада не-бандитите, за да отвори ниша на бандитите да имат конкурентно предимство. Това е причината в България чуждестранните инвестиции да са много по-малко, отколкото биха могли да бъдат. На инвестиращия вече му трябват много качества на средата, а не само евтин труд и достъп до пазар през България към Европа. Първото изискване е дали ще му се наложи да нарушава закони – огромен репутационен въпрос.

С колегата Даниел Смилов се опитахме да направим някакво сравнение между България, Сърбия и Румъния по линия на върховенството на правото и предвидимост на правното обслужване на бизнес средата – може да се види, че в България щеше да има значително повече преки чужди инвестиции от по-желателни инвеститори, а и местните щяха по-активно да инвестират и по-малко да търсят как да си гарантират неща, излизайки в чужбина. Сега български фирми намират за по-удачно да инвестират оттатък Дунав, защото им е по-изгодно.
Над българския главен прокурор са надвиснали две сенки: конфигурацията около ГЕРБ и конфигурацията около ДПС. Те няма да допуснат човек, който не може да бъде ударен, да бъде назначен на този пост. Гешев излезе извън рамките, в които е полезен на назначилите го, започна да прави неща в тяхна вреда и се превърна в техен пасив. Виждаме как ще го сменят не с правни, а с лични налични лостове. Опитите на Янаки Стоилов и Надежда Йорданова институционално и по закон да свалят този човек с резонни аргументи нямаха никакъв шанс. В момента, в който стана персонално неудобен, виждаме какво се случва.
В България всички сделкови разходи са отнесени към БВП и са над 50%, което е признак за една доста сериозно развита икономика, посочи в заключение депутатът.