Залозите около редовното правителство
Мисля, че шансовете за редовно правителство нарастнаха, най-малкото защото Борисов има нужда от работещ парламент, за да противодейства на Гешев и Пеевски, пък и на Радев, който все по-отчетливо използва конфликта за да утвърди властта си. Не говоря толкова за първия мандат. Там като че ли нещата приключиха.
Ще бъде грешка, ако ППДБ сметнат, че блестящата самоизолация и самомнение е най-добрата политика.
Ясно е, че ще има остри атаки срещу ППДБ, ако с подкрепа на ГЕРБ, направят правителство. Но трезвата оценка е повече от нужна. Да помислим заедно. Както се казва да се опитаме да бъдем политици, а не религиозни зийлоти. Да поговорим за политиката не в лабораторна среда, а в реалниия живот. Клише е, но от това не става по-малко вярно, че политиката е изкуство на възможното. Дори мечтите се реализират стъпка по стъпка, като се отчита и използва максимално енергията на ситуацията.
Нямам илюзии, че в края на подобно управление за дръзналите ще има „цветя и рози“, макар и да има печеливш сценарий. Просто в момента се откри прозорец на възможност, защото моделът колабира под тежестта на собствените си дефицити и пороци. Казано по-просто, корупцията и егоизмът в този модел на управление и власт, постигнаха своя пик на самоотрицание, особено на фона на проблемите на България – сигурност, развитие, социално неравенство, благоденствие, но и на фона външната цивилизационна рамка – ЕС и НАТО. Много станаха паразитите на клона на публичните ресурси и някой трябваше да отпадне.
Изправени сме пред поредния висок праг в развитието си, който отваря и прозорец на възможности, който обаче скоро ще се затвори. Природата и политиката не търпят празни пространство – ако не си ти, ще бъде опонента ти.
Както през 2020 година – видяхте, как с подставени лица, партии и програми успяха да опитомят енергията и да я насочат в изгодно за тях русло. И сега могат да го направят – за това предупредих, че и в момента, ако има противопоставяне, то е по-скоро позиционно, защото е в ход предоговаряне на новото равнище на равновесие между отделните представители на мафията. Трябва да се действа, обмислено и веднага.
Изходна база на оценката.
Да започнем с безспорната констатация, че нито днес, нито утре ППДБ, ако приемем че те представят основната част от избирателите на Промяната, се очертава да разполагат със самостоятелна мощ, за да могат да проведат съдържателна реформа, да блокират задкулисието, да наложат дневният ред на обществото, включително чрез промяна на кадрите на ключови позиции във властта, да не говорим за местните избори и изборите за следващ президент. Изобщо да върнат България на евроатлантическата траектория. Тук само ще вметна, че утрешният марш и агресията на новият фюрер на рашизма Копейкин, никак не са безобидни, тъй като зад него прозира политическия силует на много хора от „елита“ на България, които имат интерес от разкраченото ни положение между Русия и ЕС.
Тук не говоря за химерата 121 депутати за ППДБ.
За тези, които си мислят, че цялата работа е да предизвикаме и изчакаме срив на ГЕРБ, да им посоча, че задкулисието ще измисли нов аватар на Борисов, защото държат парите, медиите, изобщо достъпа до подстъпите на властта. Тоест че евентуалният срив на ГЕРБ не означава пропорционално преливане на електорна и властова мощ към ППДБ.
Казвам ви, като човек в черните списъци от доста години. Бях такъв преди, останах и сега. В този смисъл въпросът за съюзниците на Реформата и Промяната е същностен.
Колкото и да се оглеждате в родния пейзаж – нито Възраждане, нито ИТН, нито ДПС, нито БСП предлагат нещо по-добро, не на последно място, защото нито една от тези партии, няма поне частично сравним идеен и ценностен репер за политики и поведение, които все пак част от ГЕРБ имат. Да, те са съвременната еманация на корупцията, но корупцията съществуваше и преди ГЕРБ – спомнете си гранд шлема на Първанов, който сега е мултимилионер, но за него никой не говори. Доган откога разпределя порции? А преди това приватизацията на НДСВ – само една БТК е достатъчна. ГЕРБ не бяха водещата сила в най-голямата кражба в историята – делото КТБ. Изобщо конкуренцията в „усвояването“ на публични ресурси е изключително остра. Не го забравяйте, Борисов просто се присъедини към по-силните и взе своя голям дял от баницата.
Единственото, което ППДБ не трябва да правят е да дават индулгенциите, които ОДС дадоха през 1997 година на БСП.
Истината е, че дори да искат не могат я дадат. Нямат контрол върху съдебната власт, нито разполагат с независеща от ГЕРБ перспектива за власт. Единственото, което Борисов може да поиска, поне теоретично, е ППДБ да не гласуват искане от Гешев за сваляне на неговия имунитет. Но Борисов едва ли ще иска това. И тук логиката е желязна – съдът няма да разреши на Гешев, нищо повече от 72 часа „прокурорски“ арест, които обаче ще се обърнат срещу него. Пак ще опрем до най-голямата слабост на главния прокурор – той е импотентен, винаги когато стане реч за законовия път за разследване и доказване на престъпления, за повдигане на обвинения, които да издържат в съд. Гешев просто е професионално непригоден като шеф на прокуратурата.
Да не говорим, че хоризонтът на личната му вендета срещу Борисов може да се окаже по-кратък от животът му като главен прокурор. Борисов не е без козове в тази битка.
ППДБ могат да обещаят на Борисов само честен и справедлив съд, след провеждане на съдебна реформа. Нали си давате сметка, че Борисов не е паднал от небето и може да съдейства за разчистване на терена, включително има и доказателства срещу Гешев, заради които „генералния“ не бърза да атакува. Защото ще постави политическия си спонсор Пеевски, който го избра, отново в центъра на обществено и международно внимание, където бързо ще изгори.
Мнозина хора у нас не си дават сметка, че войната в Украйна, рязко намали толерантността на съюзниците ни към провинциалните страсти на политиците ни, особено когато касаят въпроси на колективната сигурност и просперитет. В битката за Украйна залозите са много над равнище на българската политика. И Пеевски и кръгът около него никога не са излизали от списъка Магнитски, дори не е сигурно, че ще ги съдят само в България.
Следващият въпрос за ППДБ е с кого да правят Промяната, ако не могат сами?
Да, има някакви нюанси на възможно взаимодействие с БСП, но там всичко приключва с идеологическите окопи на столетницата и новата проруска радикализация на Нинова, която постави като най-висок приоритет на партията конкуренцията с Възраждане. Вратата, разбира се, трябва да остане отворена, но ултиматумите на БСП по отношение на подкрепата на Украйна, на членството в Еврозоната и самовглъбяването в джендъризма, което изобщо не е проблем от първия ред на обществото, нулират практичната стойност на взаимодействието с тях.
ДПС оставят някаква теоретична възможност за общи действия, по конституционната реформа, като предусловие за входа в Шенген и Еврозоната – там където са големите пари и интереси на партията. Но и там текат вътрешни процеси, разминаване между личния дневен ред на ДПС и Пеевски. Не случайно, Доган се появи публично за да напомни, че той кара влака.
Второ, по въпроса кога да се действа? Тук дилемата е веднага или да се изчака.
Въпреки битките в задкулисието, не трябва да забравяме, че то има изключително силен резервен играч в лицето на президента Румен Радев, когото държат по много линии – руска, масонска, а напоследък и финансова. Той излъга голяма част от избирателите си при преизбирането си, защото даде обещание да бъде антисистемен играч, вдигна дори юмрук срещу статуквото, а в същност единственото, което го разделяше от Борисов и статуквото бе съперничеството за баницата и за това, кой да говори от името на България с Путин, съответно да получава облагите. Е, сега вече имате „пътя на копринката“, на разбирателствата в сферата на природния газ и нефта, на пътищата – едно към едно Борисов.
Оставянето на властта в ръцете на Радев, особено в този критичен момент, за развоя на войната в Украйна, където ние можем да изиграем изключително важна роля, е престъпление. Освен за морал и политика, става въпрос и за перспектива и за бизнес. Само „идиот“ може да лиши българския бизнес от възможността да участва във възстановяването на Украйна.
Румен Радев в момента контролира основните публични финансови потоци, както и тези, които по традиция се контролират от службите, и които ще се насочат към партии, медии и влияние. И все пак, да припомня базисен факт – Радев е по-цивилизования, но по-коварна версия на радикалния Копейкин. Президентът е екзистенциална заплаха за членството ни в НАТО и ЕС, не само като осигурява политическия тил на операциите на Копейкин, които ерозират доверието на обществото в ЕС и НАТО, но и защото не разследва операциите на руските специални служби у нас, една от които е неделния марш на рашистите. Имаше взривове, имаше отравяния, имаше убити и нищо не последва, нито от Гешев, нито от сегашните служебни кабинети. Да сте чули Радев веднъж поне да е взел отношение по темата и да е задействал лостовете на своята власт? Не сте, няма и да чуете.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
След избирането му за държавен глава, той изигра ключова роля за намаляване на подкрепата за ЕС и НАТО у нас, докато заемаше лицемерни позиции навън. Именно тази двойственост приспа бдителността на обществото, и позволи зад неговата сянка да избуи влиянието на Кремъл у нас чрез острието Костадинов. Румен Радев на практика пряко ангажира България във войната на страната на Путин, като съдейства за вноса или транзита на руски стоки в ЕС. Над 12 милиарда лева сме платили за руски енергиен внос през миналата година и част от тези пари за финансирали агресията в Украйна. Огромно насилие над разума трябва за да се определят подобни неопровержими факти като политика на мир и неутралитет.
Най-големият грях на Радев е нескритата му неприязън към Украйна. България има огромни възможности да помогне на Украйна с нужните и боеприпаси, да получи срещу това пари и признание, но лично президентът блокира това. В контекста на предстоящата контраофанзива на украинските въоръжени сили, всеки лоялен член на ЕС и НАТО, който вижда екзистенциална заплаха от агресията на Русия, прави всичко възможно за успеха на украинските сили. Радев, обаче, играе за успеха на Путин.
В контекста на реализацията на главните приоритети на държавата – икономическото развитие, борбата с инфлацията, членството в Шенген и Еврозоната, именно заради реакциите му към войната в Украйна, превръщат президента, в повече пасив, отколкото актив на България. Формално се среща с други ръководители на европейски страни, говори, но няма личен политически капитал и доверие, което може да превърне в ползи за страната си. Гледахте филма за президента Стоянов – сравнете неговия политически капитал, визитите у нас, доверието на ключовите ни партньори, което той използва за реализация на българските интереси. Без никакво преувеличение, тогава бяхме в „А“ група на европейската политика, имахме политици, които Европа слушаше, днес сме във „В“ регионална група. От колко време управляват служебни кабинети – кажете поне едно направление, по което България да е постигнала напредък и Радев да е допринесъл с личен ангажимент или участие? Еврозоната ли, евросредствата ли, Шенген ли?
Именно за да се балансират дефицитите и пороците в президентското управление ни е остро нужно редовно правителство и ако някой трябва да си преглътне егото в ГЕРБ или ППДБ, трябва да го направи. Защото войната в Украйна е много по-голяма и важна тема, много по-значим и надделяващ геополитически интерес, отколкото вътрешните ни неразбории. Ако Украйна спечели, противниците на реформата у нас ще загубят компас и опора.
Третият въпрос е докога Борисов ще може да държи под свой контрол ГЕРБ?
Въпрос, който за съжаление, се подценява. Ако позициите на лидера в лидерска партия са разклатени, то центробежните тенденции ще са неминуеми. Мнозина подценяват Делян Добрев, който медии спрягаха за „вътрешна опозиция“ на Борисов. За него взаимодействие на ГЕРБ с ППДБ е персонална загуба, защото полезността и ценността му в ГЕРБ се изпаряват, защото е „топла“ връзка с Пеевски и с Радев. Влиянието на Пеевски в ГЕРБ не е за подценяване, както на централно, така и особено на местно равнище. А идват местни избори. И не е само Добрев, има и други „опозиционери“ в ГЕРБ, със зависимости извън ГЕРБ, които гледат на местните избори като поредна възможност за себеутвърждаване и достъп до власт и ресурси. Да, напоследък, Борисов ограничи присъствието на Добрев по медиите, избутва напред отново Теменужка Петкова, но няма съмнение, че хасковският депутат има потенциал, именно заради подкрепата на Пеевски и заради упоритото му лансиране в медиите и радикалното анти-ППДБ говорене. Разбира се, Борисов ще се опита, поне на първо време, да държи противоречията в ГЕРБ под сурдинка, но с вдигането на температурата и налягането в политическите процеси, земетръсите са неизбежни. И нещо много важно за отбелязване – голяма част от силата на Борисов беше във връзките му с престъпния свят, които му позволиха да легитимира мнозина от тях като легитимни бизнесмени, а себе си като човек, който може да ги контролира да се не избиват и да не репресират гражданите и бизнеса. Тези интереси и зависимости, поне частично, са прихванати от Радев, който контролира службите и правителството, и от Пеевски, който контролира прокуратурата. Появата на Алексей Петров, като защитник на Борисов в спора му с Гешев, трудно може да се счита за добър ход, или за актив, напротив. Както и всяка подкрепа от ъндерграунда.
В заключение, не е никак сигурно, че Борисов ще може да опази партията си сплотена и цялостна. Проблемите му само ще нарастват, ако продължи да се изостря противоречието между личните му цели и интереси – за оцеляване и тези на съпартийците – за власт и пари. За разлика от Маджовци, Петровци, Маргини, Таки, и т.н. той е легитимна публична мишена, особено когато именно от пребиваването си на власт произтича несметното богатство. Тук въпросът вече не е доколко може да го опази, а да оцелее физически. В българската политическа джунгла, публичните признаци, че Борисов е слаб, могат да бъдат сигнали за всякакви политически и бизнес лешояди. Аналогията със съдбата на Луканов е самоналагаща се, макар и не пълна. Борисов, като Луканов, направи мнозина свръхбогати, които сега искат да го откъснат като опашка. Мнозина негови бивши „партньори“ се чувстват неудобно от общата им история, която искат да забравят или да му попречат да я използва срещу тях, поради което никак не е странно, че напоследък експремиерът няма здрав сън. Именно корупцията, която той стимулира, прояде органите и службите, и го лиши от сигурност. В последна сметка корупцията изяжда своите спонсори – така е при Путин, така е и при Борисов.
Поради това реформата, връщането към базисните ценности и редовно правителство, са единственият му шанс. Ако преди това не се наложи спешно да емигрира за да се спаси от бивши колеги от подземния свят.
Четвърто, формулата „конституционно“ правителство правителство е възможна формула. Тук прилагателните нямат значение – национално, експертно, на спасението, реформистко. Назначените в него министри не живеят в стерилна среда, не са изолирани от политически влияния, за това пак ще бъде политическо. Ще бъдат избрани от същите тези политици, и гласувани от депутати с политически пристрастия и цели. Не е реалистично да бъдат избрани абстрактни експерти, без те да дадат гаранции, че ще изпълняват конкретни политически цели. Всеки попаднал, дори в служебно правителство, минава през ситото на кадровиците на елита, и то рядко допуска антисистемни радикали. Конституционната и съдебната реформа е просто най-широкообхватния знаменател, който може да остане встрани от политическите страсти, по същия начин, по който Конституционният съд стои с относително по-стабилни позиции отколкото ВАС и ВКС.
Редовният кабинет, с втория мандат, обаче, не може да отразява сянката или страховете на Борисов и ГЕРБ. Защото те са прекомерно тежки, и под тях ППДБ ще потънат потъват. За това вторият мандат е единствена възможност, разбира се с промени в състава, за да отразят движението към „експертност“.
Проблемът не е в етикета на това правителство, а в личностите и работата на съответните министри, от една страна, и от скоростта в работата на Парламента, тоест законодателното взаимодействие между ППДБ и ГЕРБ в изпълнителната и законодателна власт.
Две думи за призрака „исторически компромис“, който витае над избирателите на ППДБ. Не е компромис, камо ли исторически, ако се откажеш овреме от нереалистични амбиции и отчетеш гравитацията, но само ако потиснеш личния интерес и крайната цел остане същата –реформа и смяна на модела. Нито един от останали министри от РБ в правителството на Борисов не бе воден от това – до един предпочетоха личните изгоди и загърбиха общата цел – в резултат моделът само стана по-силен. И сега може да се получи същото, ако отделни играчи в ППДБ сметнат, че личния му дневен ред е по-важен от общата цел или ако Борисов не успее да убеди ГЕРБ, че залозите са много по-големи без съгласие с ППДБ. Защото следващия път ще бъде по-трудно да убедят избирателите, че могат да направят правителство, ако н-ти пореден път, уж печелят избори, а не могат да съставят правителство.
Завършвам с това, което започнах – за политическите реалности и политическите страсти. България има нужда и от двете, но когато дойдат трудни времена, имаме нужда от радикални решения и политици, които гледат над собствения си интерес.
Илиян Василев
