НАТО ще трябва да отговори на новата военна обстановка

Вчера мой бивш студент от НБУ и съветник на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, Николай Василев, забеляза нещо много съществено в случая с взривяването на язовирната стена на Каховка в Южна Украйна.
Николай Василев написа във Facebook:

• В криминалните филми, когато бандитът не получава каквото е поискал, убива заложници.
• Това е дълбокият смисъл на взривяването на тази язовирна стена.
• Въпреки че обвинява Киев в този акт, Кремъл дори не се старае да го прави убедително.
• Руската армия контролира региона и съоръжението от година. За да бъде то разрушено от украинската армия, то би трябвало да е масирано бомбардирано от въздуха, а експлозиите биха били фотографирани от сателит.
• Но разрушаването на стената е ювелирна сапьорска работа, очевидно извършена с взрив, заложен в стената на дълбочина, споделя Николай Василев.

Аналогичен коментар направи и друг водещ на АЛТЕРНАТИВАТА, Калин Манолов. Той също призова българските журналисти и програмни директори на телевизионни и радиопредавания да си отговорят на логичния въпрос Cui bono, кой печели?

• Очевидно това е Русия,
• Очевидно е, казва Калин, че стената на Каховка е проектирана да издържи масиран въздушен удар и може да бъде взривена само от вътрешната ѝ страна, с взрив, поставен на “правилното място”.
• Очевидно актът е повторение на тактика от времето на Втората световна война, използвана тогава от Кремъл, поради безсилието на червената армия да спре настъплението на Wehrmacht-а,
• Очевиден е и тогавашният мотив на този акт.
• За руската историография на тогавашното разрушаване на водохранилища е очевидно още, че Кремъл не е направил дори опит да предупреди или евакуира засегнатото население. Според най-скромните оценки между 80-100 хиляди души са удавени само от разлива на най-голямото водохранилище на Днепър. Според други оценки – вследствие на всички подобни разрушения загиналите мирни и нищо неподозиращи мирни граждани са вероятно два пъти повече.

Първата ни реакция с Калин бе, използвайки неговите контакти, днес ми събеседник на бъде Данило Бенатов, архитект от Киев, който да обясни особеностите и размера на последиците от този разрушителен и де факто терористичен акт.
Но реших да отложим срещата г-н Бенатов.
Днес ние знаем или поне можем да прочетем в световните медии почти всичко за последиците. Украинското командване дори идентифицира военното подразделение, което го е извършило. Реконструкцията на събитието единодушно сочи виновника – руското военно командване и, почти сигурно, президента Путин.
По всичко изглежда, че руските военни саботират евакуацията на засегнатото население и стрелят по спасителите и бягащите от наводнението. Международният Червен кръст и Червеният полумесец са бавни в реакциите си. Българският дори не прави изявления по повод трагедията.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Това събитие засенчи друго развитие на военно-тактическата обстановка.
То ще има много по-фундаментални последици.
И това събитие е подписаният в крайна сметка, въпреки предупрежденията от ООН и НАТО и след видимо протакане от страна на Минск, план за разполагане на тактическо ядрено оръжие на Руската федерация на територията на Беларус.
Пълното мълчание на президента, правителството и народните представители на България, както по повод разрушаването на стената на Каховка, така и по повод разполагането на ядрено оръжие в Беларус, ме принуди да споделя какво според мен е новото във войната на Русия срещу Украйна.
Най-късно до средата-края на лятото такова оръжие вече ще бъде налично в Беларус.
То защитава Лукашенко, защото всеки, който мисли за военни действия или дори за подкрепа на опозиция вътре в Беларус, ще има вече работа с маниак, разполагащ с ядрен пистолет.
Тактическото ядрено оръжие вече може да бъде използвано с по-голяма точност за нападение срещу Северозападна Украйна и Киев.
Освен това оттам то може да бъде насочено и срещу Литва, Естония, Латвия и Източна Полша.
НАТО ще трябва да отговори на новата обстановка.
Досегашната военна и оръжейна помощ вероятно ще бъде подсилена, но е вече недостатъчна.
НАТО не може да защити с жива сила Украйна, но вече се налага да защитава по-активно поне посочените страни.
Струва ми се много вероятно на бъдат разгърнати участия на отделни страни членки на НАТО, по установената вече практика на т.нар. “коалиции на желаещите”.

Друг начин за спиране на агресора и предотвратяване на употребата на тактически ядрени оръжия от страна на Кремъл в момента няма.
Преди месец и половина аз бях в Украйна.
Като част от група на хора като мен, с Том Сържант (Нобелов лауреат по икономика за 2011 г.) и Артур Лафер, в опит да подпомогнем усъвършенстването на системата на публични финанси на Украйна по време на войната и след нея. Поради логистиката на пътуването до Киев, се наложи да прекося два пъти цялата страна с влак и автобус… Най-покъртителното усещане от пътуването и престоя в Киев, не само мое, е, че непрекъснато те преследва мисълта: “колко още много за разрушаване и сеене на смърт има!”

Това положение на нещата няма как да не е известно в Кремъл. И е слабо вероятно то да не бъде използвано от военното командване на руската армия и президента Путин. Тяхната военна тактика вече не е завземане, а изтощение на Украйна и разкол в международната подкрепа за нейната кауза като жертва на агресия.
При тази заплаха полускритата подкрепа на Русия от президента на България и нерешителността на нейното правителство е, първо, аморална, и, второ, абсолютно против запазването на България като цивилизована европейска страна.
За бездействието на българския Червен кръст просто нямам думи. Може би неговата пасивност в случая с наводненията след взривяването на стената на язовир Каховка ще бъде преодоляна в най-скоро време.
Общественото мнение засега не помага много за промяна на отношението на българските власти.
Най-мащабната кампания, ако не броим демонстрациите пред канцеларията на президента и шествията в центъра на София, е петицията за Закриване на руския културно информационен център в София. Когато бе построен този център на мястото на лятното кино „Шипка“, „копелетата“ столични софиянци, го нарекохме „българо-съветска църква“. Сега това е просто високоговорител на страна военен агресор.
Към този момент петицията, инициирана от руски граждани и български граждани с руско потекло, е подписана от над 4 000 български граждани. Подкрепете я и вие!