Оценка на ядрената заплаха на Путин

„Русия е завършила подготовката за взривяване на Запорожската АЕЦ. Планът за терористичната атака вече е одобрен – липсва само заповедта за нейното извършване“ .

Кирил Буданов, Ръководител на военното разузнаване на Украйна

Генералният директор на МААЕ Рафаел Мариано Гроси и член на делегацията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) инспектират последиците от ракетен снаряд по време на посещение в Запорожската атомна електроцентрала в Украйна на 1 септември 2022 г. (Снимка: Fredrik Dahl / IAEA)

В руската експертна общност има интензивни спекулации относно възможността за превантивен ядрен удар в Украйна или срещу западни цели. Тази дискусия беше предизвикана от Сергей Караганов, виден кремълски експерт по стратегическа сигурност, който наскоро публикува статия, озаглавена „Трудно, но необходимо решение“, на уебсайта ‘Russia in Global Affairs’.

Това предизвика дебат сред някои от водещите стратегически съветници на Кремъл, включително много от тях, които членуват в мозъчния тръст „Валдай“ на руския президент Владимир Путин. Там е и Дмитрий Тренин, някогашен ръководител на московския клон на фондация „Карнеги“, който в момента заема два висши изследователски поста във високопоставени московски институции. Фьодор Лукянов, главен редактор на Russia in Global Affairs. Има и трио водещи изследователи от престижния и отдавна утвърден мозъчен тръст ИМЕМО – Институт за международна икономика и международни отношения, а именно Алексей Арбатов, Константин Богданов и Дмитрий Стефанович, които опровергаха повечето от академичното дрънкане на ядрени саби на г-н Караганов. Има и други в общността на стратегическите мислители, включително заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков.

Срещал съм се с г-н Караганов няколко пъти по време на престоя ми в Москва като български посланик (2000-2006 г.) и мога да ви уверя, че сегашните му изказвания не отразяват само неговите възгледи. Той изразява желанията на част от „имперския“ елит на г-н Путин, като казва това, което официалните лица не могат да изразят официално. Той със сигурност не трябва да бъде отхвърлян като просто „слуга“ на Путин. Като част от кръга от талантливи интелектуалци около покойния Евгений Примаков – дългогодишен шеф на разузнаването, външен министър на Русия и министър-председател през 1998-1989 г. по времето на предшественика на г-н Путин Борис Елцин – г-н Караганов е човек със съдържание и определено не е предпочитаният говорител по стратегическите въпроси на президента.

Но тежката ситуация на фронтовата линия в Украйна породи необходимостта от информационнопсихологическа специална операция на високо ниво (или ИПСО, на кремълски език). А като прелюдия към нея е нужен дебат между академичните тежкоатлети. Покровителите на г-н Караганов по върховете на президентската администрация, както и изпадналия в безтегловност външен министър Сергей Лавров, трябва да проектират пред Запада представата за непосредствена и вероятна заплаха от превантивен руски ядрен удар, която да бъде включена в уравнението на войната. Така че г-н Караганов и приятелите му просто са част от по-общ замисъл.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Използване на ядрените оръжия в конвенционалната война в Украйна

Кремъл е изправен пред сериозно предизвикателство, тъй като ядреният му арсенал не успява да предотврати поражение в продължаващата „специална военна операция“ в Украйна. В известен смисъл агресията на Русия подкопава нейния статут на ядрена сила, тъй като този статут не и дава предимство при спечелването на конфликта. Струва си да се отбележи, че Москва се намира в ситуация, в която единственият и аргумент за глобален статут – нейният ядрен арсенал и военна мощ – остава без значение в конвенционална война, която тя инициира. За разлика от Съветския съюз, който имаше достатъчно основания да се смята за глобална свръхсила, то на днешна Русия ѝ липсва икономическа, технологична и финансова сила, която да съответства на военните и политическите ѝ претенции. Дори статутът ѝ на енергийна суперсила е в упадък.

Независимо от изхода на войната, оценката на г-н Караганов за перспективите пред Русия е все по-мрачна и до голяма степен точна. Дори в един краен и малко вероятен сценарий, при който Русия успее да получи пълен контрол над Украйна, тя все още ще бъде изправена пред предизвикателството да управлява едно враждебно население – което на практика лишава Москва от дефиницията на успех ab initio. Напротив, Украйна е твърде голяма хапка за Русия на г-н Путин, която не може да я усвои без риск за собственото си съществуване. Кремъл сгреши, като си мислеше, че може да мине с ограничена операция, като я запази ограничена и остави след себе си марионетен режим. Фактът – че войната е тотална и заплашва собственото съществуване на Русия – превръща инвазията в класически случай на стратегическа грешка. И това е така, независимо кой се смята за виновен за войната, независимо дали това е кредото на г-н Путин, че това е украинският президент Володимир Зеленски и демоничният и злонамерен Запад – или, че за всичко е отговорен царят в Кремъл, каквото смята светът.

Всеки алтернативен сценарий за край на войната би включвал трайни отношения и ангажименти от страна на Запада на Украйна. В отговор на това Караганов и съмишлениците му руски експерти предполагат, че приемливият изход от украинския кошмар се крие в директна ИПСО срещу самия Запад, чрез засилване на възприятията за непосредствена ядрена заплаха и изпробване на границите на солидарността между Европа и Украйна – и между САЩ и Европа – чрез „ядрена игра на ръба“. Целта на г-н Караганов е да наложи на Запада „стратегическо отстъпление“ или капитулация. Тъй като е малко вероятно конвенционалните средства да постигнат тази цел, тя, според него, трябва да бъде постигната чрез заплаха за превантивен ядрен удар, като по този начин се внуши страх от ядрена конфронтация. Неговите колеги г-н Тренин и г-н Лукянов изглежда са съгласни с аргумента за необходимостта от връщане на „страха“ на Запад.

Въпреки мантрата на президента Путин, че ядрената триада на страната му я прави невъзможна да бъде победена, новините от украинския фронт постоянно носят обезкуражаващи послания за руските власти. Киев изглежда по-малко загрижен за ядрения потенциал на Кремъл и систематично разрушава мита за непобедимостта на Русия в това отношение.

Както руснаците, така и международната общност са все по-скептични по отношение на универсалната ефективност на ядрените гаранции, тъй като Украйна продължава да не съобразява с принципите, заложени в руската доктрина за ядрено възпиране. Това разкритие поставя основателни въпроси относно значението на ядрения потенциал при реализация на агресивни стремежи на глобалните сили.

Промените в руската доктрина за ядрено възпиране вече позволяват използването на ядрени оръжия „в случай на военен конфликт, предотвратяване на ескалацията на военните действия и прекратяването им при условия, приемливи за Руската федерация и (или) нейните съюзници“. Освен това се предвижда не само използването на ядрени оръжия в отговор на ядрен удар, но и използването им срещу потенциален враг, който не притежава ядрен потенциал, но разполага със „значителен боен потенциал на сили с общо предназначение“.

В статията си г-н Караганов подчертава, че „през 75-те години на относителен мир хората са забравили ужасите на войната и по-малко се страхуват от ядрените оръжия. Инстинктът за самосъхранение е отслабнал навсякъде, особено на Запад“. По-нататък в статията той отбелязва: „Трябва да възстановим страха от ядрена ескалация. В противен случай човечеството е обречено… Врагът трябва да знае, че сме готови да нанесем превантивен удар в отговор на неговите минали и настоящи агресии, за да предотвратим глобална термоядрена война.“

Г-н Караганов стига до заключението, че руските ръководители разполагат както с основание, така и с възможности за подобни действия. Единствените оставащи въпроси са изборът на подходящо време и изборът на подходящи средства за извършването им.

Стълба на ескалацията

Принципът на взаимно гарантираното унищожение (MAD) възникна по време на Студената война, като включваше ядрен паритет и балансирана динамика на силите в икономическата и финансовата сфера. През последните три десетилетия обаче стратегическата рамка, създадена по време на Студената война, до голяма степен загуби своята актуалност, като ядрените арсенали са единственият аспект, който запазва значението си.

Предложението на г-н Караганов не е призив за незабавен превантивен удар. Въпреки това той предлага система от непрекъснато ескалиращи мини-заплахи, известна като „стълба на ескалацията“, за постигане на стратегическите цели на Русия, като се избягва реалното използване на ядрени оръжия. Логиката на ядрения шантаж е ясна: ако Русия нанесе ядрен удар по Украйна, това ще постави на изпитание солидарността на Европа. Ако тя насочи ядрения си удар към Европа, символично представен от „условния Познан“, възприемането на MAD ще изпита границите на солидарността на Съединените щати, символизирани от „условния Бостън“. Руските експерти разбират, че за да бъде заплахата надеждна, възприятията в НАТО и ЕС трябва да съвпаднат с очакванията в Кремъл. Основният въпрос се върти около готовността на Запада да направи жертви в името на съюзник. Целта е да се подложи НАТО на стрес тест чрез непрекъснато ескалиране на заплахи и залози, като се цели да се пречупи солидарността и се принуди Западът да отстъпи пръв.

Г-н Тренин добавя: „Единственото нещо, което може да възпре Съединените щати в тази ситуация, е страхът им да предприемат следващата стъпка. Ядрен удар на украинска територия няма да възпре никого, а удар на европейска територия няма да се счита за критично значим или опасен. Удар на територията на САЩ обаче променя уравнението.“

Според „консенсуса за страха на Караганов и Тренин“ е изключително важно да се признае взаимовръзката между ескалацията на ядрения шантаж и изхода от войната в Украйна. Докато Кремъл се стреми към по-глобална проекция на конфронтацията между САЩ и Русия, оценката на ситуацията на украинския фронт се съобразява с тази взаимна обусловеност. Целта на г-н Путин е да бъде възприеман сериозно и да прокара своите интереси.

В крайна сметка решението за използване на ядрени оръжия и тълкуването на това какво е „екзистенциална заплаха за Русия“ като критично условие за това използване, е на президента Путин. Не е необосновано да се предположи, че той може винаги да приравни личната заплаха за властта си към заплаха за цялата нация, която ръководи. Ключовият въпрос се състои в това колко хора в Русия биха му повярвали и биха го подкрепили в използването на тактическо ядрено оръжие на бойното поле в Украйна и колко от неговите съюзници в „глобалното мнозинство“ – термин, отнасящ се до страните от БРИКС и антизападния блок – биха толерирали ядрен удар в Украйна. Всъщност няма място за спекулации, тъй като Китай и Индия вече обявиха подобен сценарий за „червена линия“, т.е. за неприемлив.

По същество, въпреки бомбастичната реторика, излъчвана от Москва, вероятността Владимир Путин да използва тактически ядрени оръжия остава малка, а заплахите, свързани с използването им, служат по-скоро за политически лостове, отколкото във военното планиране. Заплахите за ядрени удари по територията на САЩ целят да всеят страх сред американската общественост и да спечелят подкрепа за линията на умиротворяване на бившия (и евентуално бъдещ) президент Доналд Тръмп. Въпреки това американската военна и разузнавателна общност не смята вероятността за ядрен удар на тяхна територия за голяма.

По подобен начин заплахата от директен ядрен удар по Европа, целяща да вдъхне страх на Русия, носи също толкова ниско ниво на вероятност.

Това ни връща към Украйна.

Отново, като се имат предвид горепосочените причини, използването на тактически ядрени оръжия е малко вероятно, тъй като военните ползи от тях са съмнителни. Въпреки това подобна стъпка би могла да бъде изключена само частично, ако възникне ситуация, при която отбранителните способности по фронтовата линия се сринат. При такива обстоятелства ядрените оръжия биха могли да бъдат обмислени като крайна мярка, водени от логиката „apres moi le deluge“ (след мен и потоп).

Разрушаването на язовир „Каховка“ показа, че г-н Путин е способен да премине поне една червена линия, като провокира и използва екокатастрофи като част от военната си стратегия. Сега би било невъзможно да се представи ядрен удар като нещо различно от дело на Кремъл – особено като се имат предвид неотдавнашните декларации на Кремъл за разполагане на тактически ядрени оръжия в Беларус. Но г-н Путин може да прецени, че експлозиите в атомна електроцентрала могат да бъдат обявени за „тероризъм“ – и за чужда работа (вероятно на Украйна).

Тази потенциална линия на действие от страна на Кремъл, разбира се, би включвала и съответната ИПСО, не само за да се прикрие отговорността, но и за да се спечели критично време, докато ЕС и НАТО оценяват ситуацията, установявайки както причините за подобна експлозия, така и извършителите – тъй като тези оценки са предпоставка за всякакви потенциални ответни мерки, включително активиране на член 5. Тук руските експерти разчитат на няколко скрити капана, но най-съществените от тях се въртят около това кога и дали НАТО ще сметне действията на Русия за достатъчни, за да предприеме „следващата стъпка“ по стълбата на ескалацията. Като смесва съмненията и основателната загриженост в умишлено неясен и размит контекст, Москва се надява да разколебае реакцията на НАТО, като използва инстинкта за оцеляване на всяка отделна държава членка, за да подкопае колективната солидарност.

В този контекст минирането на Запорожската атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) и организирането на друг „терористичен акт“ – този път такъв, който да доведе до изтичане на радиация с потенциални последици за Украйна и Източна Европа – изглеждат като възможни следващи стъпки за г-н Путин, особено след бунта на шефа на „Вагнер Груп“ Евгений Пригожин. Подобни действия биха послужили за „доказване“ на безкомпромисния подход на г-н Путин към врага в Украйна. Този подход би съчетал в себе си два ефекта: първо, чрез изтичане на радиация би се постигнало въздействието на ядрен удар, което би поставило на изпитание границите на западната подкрепа за Украйна; и второ, би принудило Киев да насочи значителна част от ресурсите си към спасяване на цивилното население и смекчаване на последствията. Теоретично Кремъл би могъл да постигне целта си за обезсилване и отклоняване на енергията от контранастъплението, като същевременно обвини Украйна в ядрен тероризъм.

Ключови моменти за наблюдение

Всичко това е, меко казано, тревожна перспектива. Доколко е вероятно тя да се осъществи, зависи от различни фактори. Две групи от тях заслужават специално внимание.

Първата група се отнася до потенциалните реакции в страните от ЕС и НАТО, както на политическо ниво, така и сред широката общественост – и те със сигурност се наблюдават внимателно от Кремъл. Ключовият въпрос е дали подобен „терористичен“ акт, освобождаващ радиация, ще предизвика паника, която може да формира общественото мнение и да принуди политиците да търсят мир в Украйна. Има основателни причини да се предположи, че отговорът е „вероятно не“ (макар че е жизненоважно да се помни, че Кремъл разчита и на инстинктите за оцеляване).

Една от много добрите причини да мислим така е резолюцията, внесена от сенаторите Линдзи Греъм (R) и Ричард Блументал (D) в Конгреса на САЩ, в която се заявява, че всякакви действия на Русия, Беларус или руски пълномощници, водещи до радиоактивно замърсяване на съюзнически територии, ще се считат за нападение срещу НАТО, което ще задейства член 5 от Устава на НАТО. Резолюцията се фокусира върху ефекта от нападението – а именно радиация и замърсяване – а не върху средството.

Втората група фактори се отнася до политическата динамика в самата Русия. След бунта на Пригожин остават много неясноти. „Ядреният въпрос“ има пряко отношение тук, тъй като г-н Пригожин се противопостави на използването на ядрени оръжия в отговор на нападението с безпилотен самолет срещу Кремъл. Но има и очевидни въпроси относно способността на г-н Путин да командва армията си и готовността на военните да изпълняват заповедите му без съмнение.

Ето защо фактът, че „походът за справедливост“ на г-н Пригожин е изминал само за осем часа близо 600 км от Ростов на Дон по пътя си към Москва, показва, че той не е действал сам и се е ползвал с подкрепата на влиятелни фракции в Кремъл, тайните служби и армията – и може би все още се ползва с нея. Нещо повече, взривяването на АЕЦ може да изложи на опасност руските войници, което може да предизвика много по-значителна и гневна реакция от бунта на Вагнер, независимо дали става въпрос за използване на тактическо ядрено оръжие или за пълно унищожаване на АЕЦ. Освен това, след изпепеляващо унищожитените изказвания на лидера на наемниците относно мотивите на г-н Путин за нападението над Украйна, на руското ръководство не му остава почти никаква почва за нов пристъп на „ядрен“ шантаж.

Накратко, има известно основание за оптимизъм, за да вярваме, че Кремъл няма да прибегне до ядрена ескалация. Но когато става въпрос за комбинация от оцеляването на самия Владимир Путин, ядрени оръжия и ситуация на потенциален национален колапс, човек не бива да бъде твърде безгрижен в очакванията си. Препоръчителни са внимателното наблюдение и премерени реакции. Първоначалните реакции на американските наблюдатели на Русия като че ли сочат, че засега няма признаци, че прибягването до ядрени оръжия или саботаж на ядрени централи е неизбежно – но че нещата са далеч по-малко сигурни, ако „ентропията“ в Русия нарасне.

Илиян Василев