Сценарият се пише в Москва, а сценаристите там са луди

Живея във Варшава от 11 години, но съм роден в Бургас. Работя във фирма, която обслужва въоръжените сили на НАТО и САЩ и съм ангажиран със събитията, които от перспективата на Варшава са съседски. Преживяваме войната дълбоко. Полско-украинската история е дълга и сложна. Полските граждани имат силно изострено чувство за справедливост, когато става въпрос за агресия и са силно сплотени от първия ден на войната. Оптимизмът ми се основава на слабостта, която виждам в Русия. Войната се разиграва на три фронта: чисто военен, икономически и политически (вътрешно и външно). Русия губи и на трите фронта. Не следя внимателно българската политика, но посещението на Зеленски е международно събитие и се представя в полските медии с цитати между него и г-н Радев. Дипломатическо определение за лошо отношение на среща е „страните изясниха взаимните си позиции“. Днес единствените съюзници на Русия са други подобни античовешки диктатури като Еритрея, С. Корея и Куба и тя е в абсолютна международна изолация. Дори да приемем теоретично, че войната приключи утре, то връщането на Русия до предвоенните ѝ международни позиции е невъзможно. В началото на 90-те светът ѝ беше дал огромен кредит на доверие, но руснаците го профукаха. Когато разбрах, че са нападнали Украйна, не можех да повярвам до последно, защото, подобно на западните политици, приемах Путин за рационален човек, коментира с пряко включване за Алтернативата политическият наблюдател Роман Майевски.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Като голяма страна Русия има и голяма икономика, която се задушава. Един ден войната ще свърши и тя няма как да я спечели. Очакват я репарации. За година и половина рублата се е обезценила с над 20%; над 1 млн. души работоспособно население избяга при мобилизацията; изтеглиха се над 400 фирми с нови технологии.
Във военно отношение, постигането на целите на СВО е всъщност планираната за руснаците победа, но нищо от заложеното не се случи. Настъплението на украинците не е бързо и зрелищно, но е постоянно. Падането на Мелитопол означава, че ще падне целият Крим. Украинците вече са пред Бахмут и вероятно той ще бъде освободен в рамките на седмица, което няма как да се обясни като тактическо отстъпление пред руския зрител. Победата няма да настъпи с украински флаг, забит над Кремъл, но промени там ще има. Бунтът на Пригожин беше силен сигнал, че елитът не е обединен и със сигурност се мисли за План Б. Все още имат възможност да запазят поне това, което имат. А Украйна е по-силна откогато и да било. Единственият проблем е липсата на превъзходство във въздуха, което и обяснението за бавните темпове на контранастъплението. В Прага Зеленски подписа договори за предоставяне симулатори на F16, което е ясен сигнал. Още по-интересно ще е посещението му в Анкара.

Ако до края на годината ВСУ успеят да излязат на Азовско море, Русия просто ще се предаде. Войната ще приключи, когато украинците заемат позиции. Руската армия показа, че не съблюдава никакви цивилизационни норми, така че можем да очакваме и най-лошото. Русия беше сериозно предупредена за Енергодар и че подобно нещо би се считало за атака срещу НАТО.
От Вилнюс се очаква да бъде потвърден новият пакет въоръжение – военна помощ, да се очертае бъдещото членство на Украйна в НАТО. Единственото, което можем да направим, е максимално да подпомагаме украинската армия. Предвидимост е невъзможна. Сценарият се пише в Москва и имаме опасение, че сценаристите там са луди. Можем само да се подготвим за най-лошото и да се надяваме да не се случи, посочи в заключение коментаторът.