Радикализираната личност е резултатът, а не причината

От 50 години търсим връзката между бедност и тероризъм и не я намираме. Радикализацията в терористичните организации не е чак толкова различна от тази при „нормалната“ войска, за да се създаде готовност човек да жертва живота си: здраво братство, тясна зависимост от другия, лоялност и подкрепа. Да, арабският джихадизъм преживява ренесанс, но в момента той е различен от този, който ни демонстрира Ислямска държава. Корените на нейната глобална мрежа бяха при муджахидините в Авгонистан. Там се създаде интернационално братство. А тук се създава радикално братство от сунити и шиити, вдъхновявано от Иран, и то е далеч по-опасно. Вековните вражди между двете секции на исляма в момента са обединени от по-силен идеал – омразата към Израел, Америка и Запада. И религиозните различия не им пречат да си сътрудничат по ефективен начин. Не вярвам, че религията е в основата на радикализацията.
Радикализираната личност е резултатът, а не причината. Но всичко това се случва, защото в основата стои пакет от наративи, свързани с ненавистта към съвременните религиозни, светски и демократични ценности. Не ги радикализира фактът, че са мюсюлмани, а това, че мразят Израел и то не само по религиозни причини. Култът към смъртта е елемент на ислямската култура, който можем да проследим много назад. Смисълът на джихада е точно този. В класическите доктрини на исляма мъченичеството се интерпретира като възможно единствено при обявена война, каквато в случая нямаме. Лидерството на съвременните терористични организации подкопава традиционните авторитети и ги замества по начин, който кара хората да отиват на смърт и да я желаят. Мнозина смятат, че е емоционален подтик, който те кара да жертваш живота си, но това си е рационален избор, защото чрез тази смърт те получават статуса си на безсмъртни герои. И тези ролеви модели нямат общо с исляма, а с лидери, които работят за националната еманципация на народа си.

Колкото сте по-изолирани, толкова по-лесно е да ви се създадат нови привързаности и лоялности. Това е механизъм не само за джихадистките общности, а за всяка нормална секта. В психологията се нарича „размразяване“. Връзките в затворена среда придобиват сакрален смисъл. Изследванията показват, че мрежите са съществували много преди да са били обладани от идеологията. В идеологизирането влизат готови клики и мрежи от сродни души и едва тогава идеологията се разпространява в тях. Тя тръгва по вените им, за да ги обладае. Радикализацията се извършва в диалог и трудно би се приложила в изолация. Човек трудно би се радикализирал сам. Често твърдим, че тя е свързана с липса на интеграция, но интеграцията не е едностранен процес и е двустранна отговорност. Отказът от интеграция се обуславя от обстоятелството, че тези хора живеят в паралелни и капсулирани светове, водени от свои закони, посочи в заключение проф. Дронзина.