Ескалацията в Газа ще тръгне не от друга държава, а от паравоенни групировки

Ескалацията ще тръгне не от друга държава, която би се включила в конфликта, а от други паравоенни групировки. Разбира се, основната заплаха е Хизбула и ако тя се намеси, нещата ще станат доста тежки, защото е единствената организация от този тип, която може да се противопостави на израелските въоръжени сили. Хамас може да нанася ограничени щети, но не може да постигне нещо значимо. Докато Хизбула може да проведе сериозни сражения. При войната от 2016 г., която се разигра в Южен Ливан, израелската армия даде около 1000 жертви, при това имаше доста унищожено въоръжение. Тогава Хизбула положи доста усилия да придобие изключителни способности. Още от 2015 г. тя разполага с около 100 000 ракети, при това с различен обсег на действие, насочени към Израел. Тя изгради и множество укрепителни линии в Южен Ливан. След включването на Хизбула има опасност конфликтът да излезе извън контрол и да повлече и други държави.
В момента от една страна усилията са да се облекчи хуманитарната криза и ситуацията с палестинците в Газа, а от друга – да бъде респектирана Хизбула и всички подобни организации, вкл. държави като Иран, готови да се възползват и да ескалират конфликта. Те ще изчакат израелската армия да концентрира силите и вниманието си в тази операция и едва тогава ще се включат, за да я постави в максимално затруднено положение. От самото ѝ създаване политиката на Израел е да води война на всички фронтове. Затова и имат стратегия, предвиждаща изпреварващи действия. Ако разчитате за сигурността си единствено на службите за сигурност и на въоръжените сили, винаги има опасност да се случи пробив. Видяхме и САЩ през 2001 г. Заплахите могат да бъдат минимизирани, но не и изцяло ликвидирани.
Косвена заплаха има и за нашата сигурност: имаме еврейски общности, второто ниво е терористични атаки от радикализирани индивиди, а третото е мигрантският натиск – бежански потоци от Близкия Изток в значителен мащаб. Следващата заплаха, която можем да поставим пак в този диапазон, е, че всяка нестабилност в Близкия Изток влияе на цената на петрола. А ако конфликтът ескалира, се създават и преки заплахи за българската сигурност, защото Иран разполага с балистични крилати ракети, достигащи и до нашата територия. Добрата новина, разбира се, е, че сме страна член на НАТО.
Гаранциите за сигурността на една демократична държава, каквато претендираме, че сме ние, се базират на устойчивостта и ефективността на институциите. Като съзнателно ерозираме значението им, как очакваме да действат ефективно и хората да имат доверие в тях? А как да има, като всъщност тези, които би трябвало да създават и насърчават подобно доверие, не го правят. Очевидно съветът при президента нямаше никаква стойност, защото не беше в нужния формат – КСНС, а и от този съвет на практика не може да произтече нищо, тъй като е извън институциите. МС е този, който разполага с инструментите да формулира и финансира политиката. Съвета по сигурността е реалният орган, който може да планира нещата.

Изключването на политическите лидери от съвета при президента също е проблематично, защото устойчивостта на тази политика изисква минимално ниво на консенсус не само в рамките на управляващата в момента коалиция, но и от опозиционните партии. Лидерите на всички политически партии трябва да гарантират тази устойчивост. Трябва да се търси максимално съгласие в рамките на обществото, а не на правителството. Затова и КСНС е в такъв широк формат. Без минимално съгласие реални последствия няма да има. Тъжното е, че дори когато действаме в институционален формат, не произвеждаме действия.
Доколкото успях да се запозная със стратегията за отбрана на Тагарев, записаното е напълно логично в контекста на случващото се – посочена е Русия като основна заплаха, защото е напълно логично. Първата мисия на БВС досега беше само отбрана, сега е вкаран и терминът „възпиране“ и това е изключително важно. Смятам, че трябва да се работи много по насоката да изградим сериозен възпиращ потенциал, посочи в заключение експертът.