Нужна е коренна промяна независимо кой е министър председател и министър на образованието

Analyses & Alternatives 6th декември 20236th януари 2024 0 Comments Алтернативата, Маргарита Илчева, образование, ПИСА

Докато си мислех за днешното участие, съвсем неметафорично ми се появи порочният кръг и си дадох сметка за два факта. Анализите ни за област „четене“ след PISA 2009 бяха посветени на това по какъв начин се съотнасят учебните програми по БЕЛ от 5-и до 12-и клас. Вчера в МОН се говореше за това къде сме спрямо ЕС. По четене сме на 79 място. Направени са анализите, които, разбира се, впоследствие в някаква степен бяха вложени, макари на начално ниво, в някои от изпитите, вкл. за 7-и и 10-и клас. Като обикновени учители по БЕЛ, математика и природни науки сме проверявали PISA. В моите публикации неслучайно стана дума, че всяка PISA е за три дни или три години като „чудесата“. От факта, че българската образователна система е подложена на външен контрол от толкова сериозна организация сякаш нищо не произхожда и имам подозрението за т. нар. политкоректност. Съобщава се къде сме спрямо 27 държави, а не спрямо 81, коментира в студиото на Алтернативата учителката Маргарита Илчева.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

И изведнъж се появяват чудеса от методическа подкрепа. Най-напред се казва, че ще има на национално ниво входно ниво за учениците в 9 клас. Впоследствие се появи идея, че ще бъдат подпомагани учителите в тези училища, в които ще се провежда PISA’2025, а те се научават два месеца преди самата PISA. Тоест това чисто логистично и организационно е невъзможно. После се оказа, че ще има изходни нива за осмокласниците, а ние по наредба не сме задължени да правим изходни нива. Тоест започнаха отчаяни действия, защото сме в т. нар. чакалня на ОИСР.
Съзнаването се получава в медиен балон, където се наблюдава тази своеобразна тридневна истерия, защото на практика нищо не се прави. По повод порочния кръг искам да спомена и изданието на разсекретените задачи от PISA 2006 г., направено от издателство Просвета със съдействието на ОИСР. Докладът излиза винаги година след провеждането на PISA в началото на декември и на практика до следващата PISA остава година и половина. Някои държави обаче се справят за около шест години с пропуските си и са нещо като отличници.
Философията и програмите на образователната ни система не са свързани с PISA. Системата, по която преподаваме, е остаряла още в 20 век. Учебното съдържание зависи от министерството, но пък е свързано с учебниците. И тук порочният кръг се затваря, защото авторите на учебниците и помагалата, които са прекалено много, винаги искат да отпечатат изданията си достатъчно по-рано. Но учебното съдържание не може да бъде променено с магическа пръчка. Миналата година учителите по литература правихме промяна на програмите. Тогава министър беше сегашният премиер, но това заглъхна в политическите въртележки на избори.

Сега се появи и зашеметяващата идея как ще бъдат образовани учителите в България, за да могат да преподават по образеца PISA. Притеснява ни странната мода по дигитализацията и след като преживяхме хибридното обучение, всъщност сме поставени в ситуация, в която да балансираме индивидуално като учители спрямо спецификите на класовете си в градовете, в които преподаваме, и на учениците си всичко, което се решава от горе. Не е проблемът само в зависимостта от електронните устройства на учениците, нито е в това как сме на много години. Проблемът е в това, че трябва да има коренна промяна като политическа воля, независимо кой е министър председател и министър на образованието, посочи в заключение учителката.