КОМПРОМИС И „МОРАЛ“
Наблюдаваме ли моралния крах на ППДБ през последните 9 дни? Ще бъде ли компромисът на ППДБ с ГЕРБ и ДПС през последните 9 месеца предпоставка за изборния им провал на 9 юни?
Тези два въпроса ще доминират двойната предизборна кампания, която предстои. Отговорът и на двата може да бъде и положителен, и отрицателен, в зависимост от това дали го дава привърженик или опонент на „партиите на промяната“. И дали разсъждава с ума или слуша сърцето си, преди да отговори. И най-вече – дали правилно разбира както самите понятия „компромис“ и „морал“, така и връзката между тях. Тя е обратнопропорционална: повече компромиси – по-малко морал.
Девет месеца алчно и дребнаво уж непримирими врагове се пазаряха като делящи голямо наследство роднини. Новите във властта напористо искаха повече, аргументирайки се с младостта си, която наричаха евроатлантическа перспектива. Старите отстъпваха крачка по крачка, позовавайки се на възрастта си, която наричаха икономическа и социална стабилност. И двете страни, или поне тази, която винаги е твърдяла, че има ценности, се отказаха от тях в името на прагматичното. Взаимната изгода беше толкова очевидна, че не им стигна куража – или наглостта – да нарекат въпросната прагматика „национален интерес“.
Компромисите, които ППДБ направиха с ГЕРБ и ДПС, изкривиха правия им път дотолкова, че го лишиха от посока. Все едно да тръгнете от София към Бургас, но за по-кратко да минете през Видин. Или просто да тръгнете напосоки, като завивате зад всеки ъгъл, дълбоко убедени, че всички пътища водят към Рим. Или поне към Ческе Будейовице.
Ако не бягате от фронта, а наистина сте тръгнали на път, така няма да стигнете скоро до крайната си цел. Но повечето хора са склонни са криволичат, когато избират не маршрут, а пътя на собствения си живот и собствената си страна. Защото избират не с ума, а с емоциите си. И защото ако в личния живот всеки плаща за грешните си избори, в политиката никой за нищо не носи отговорност. Нито избирателят за избора си, нито политикът за решенията си. И избирател, и избиран имат права без отговорности. Как тогава първите да не правят глупост след глупост, а вторите да не извършват престъпление след престъпление?
В основата и на глупостта, и на престъпленията са компромисите със здравия разум и морала. ППДБ трябва да знаят това. През 2022 г. те изпитаха на гърба си „компромисността“ на БСП и беквокалите им от ИТН, които ги свалиха, когато тръгнахме да снабдяваме с оръжие Украйна. През последните девет месеца ППДБ буквално са опиваха от компромисите, които правеха ГЕРБ и ДПС. Борисов и Пеевски обаче ги свалиха, когато тръгнахме да влизаме в еврозоната. Не беше ли от самото начало ясно, че това са десетилетни партии на статуквото, а статуквото в България от век и половина се нарича русия? И не беше ли също толкова ясно, че българските партии на статуквото по никакъв начин няма да позволят на никого да навреди на стратегическите интереси на русия? А който се опита, ще го свалят от власт? Колко пъти се е случвало това от 1990 насам и на какво основание някой, който иска да прави неща като тези, които са правели свалените от власт преди него, си мисли, че НЕГО няма да го свалят? И не взима мерки това да не се случи?
Цел на компромисите е сътрудничеството. Когато обаче се премине определена граница, самите компромиси се превръщат в цел. Само че ефикасно могат да си сътрудничат само хора и организации, споделящи общи ценности. При базирано на компромиси сътрудничество винаги побеждава по-лошият. Добрите няма какво да спечелят от сътрудничество с лошите. Те могат само да споделят техните провали и престъпления. Лошите обаче печелят от сътрудничество с добрите, защото си присвоят техните постижения.
Видяхме с очите си – ако единият партньор в правителството е почтен, а другият е мошеник, мошеникът не допринася с нищо за успеха на управлението; но репутацията на почтения кара управляваните да вярват и на мошеника. Това дава на мошеника възможности да лъже и краде, с които не би могъл да се сдобие сам. Почтеният губи заради мошеника, мошеникът печели благодарение на почтения. Ще проличи и по изборните резултати.
През последните дни пословично непочтените политиците от ГЕРБ и ДПС вкараха почтеността, която е елемент на морала, в кампанията за двата избора на 9 юни. Естествено, за да обвинят в неморалност ППДБ, при това диференцирано – повече ПП, по-малко ДБ. Всъщност депесари и гербери правят това, което до преди девет месеца правеха пепедебета – демонизират опонента. Но Борисов и Пеевски няма да спрат да го правят след изборите като Петков, Иванов и Асен Василев. Те просто ще спрат да говорят за морал. И отново ще отрекат, че моралът, който генерира черно-бял възглед за света, има място в политиката, която е шарена.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Черно-белият възглед обаче е напълно легитимен – той отделя доброто от злото просто защото във всяка работа има две страни. Едната от тях е правилна, другата – неправилна. Ако под „черно и бяло“ се разбира добро и зло, средата, тоест сивото, е само смес от тези два цвята. Когато сме установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, няма оправдание да изберем дори част от нещо, което е зло.
А преди 9 месеца ППДБ избраха цялото зло. И сега то с цялата си мощ се стоварва върху тях. Лошите казаха, а медиите им подеха рефрена, че шефката на Агенция Митници, сегашният главен секретар на МВР и предишният министър на МВР общуват СЪС, приемат подаръци ОТ, и закрилят контрабандисти. „В момента наблюдаваме в реално време моралния крах на ППДБ и всичките им присъдружни организации и медии“- ликува тия дни бивш заместник-министър на ГЕРБ във Фейсбук. И саркастично съчувства на „вечно излъганата и вечно недоразбралата либерална общност, за кой ли път вярваща трепетно в поредния морализаторстващ хитрец“.
Съчувствието е оправдано. Хората ще чуят и запомнят твърденията за корупция на Петя Банкова, Живко Коцев, Бойко Рашков и Асен Василев (на последния бе посветена поименно цяла парламентарна комисия!), а не разкритието на ген. Атанасов, че шефът на ДАНС е руски агент, или заклинанията на бившия премиер Денков и на бившия финансов министър Василев, че ДАНС прикрива канали за наркотици и че Пеевски е най-голямото зло в държавата и ни е върнал в мутренските времена. Защото, както каза самият Пеевски, „Не мога да разбера как се събудиха днес и решиха, че съм зло. Е, те със злото ли живяха тези 9 месеца?“
Да, живяха със злото, което компромисно припознаха като добро. Така става, когато направиш компромис с морала. ППДБ дадоха основания на хората да ги смятат за морализаторстващи хитреци, тоест – за маскари. Защо тогава очакват хората да предпочетат тях, новобранците-маскари, пред баш-маскарите?
Когато политиката загърби ценностите, които би трябвало да са в нейната основа, убива морала. Дефицитът на морал се проявява като дефицит на управленски умения. Обществото го усеща като дефицит на справедливост. Докато хората трябва да правят избор, не може да се бяга от моралните ценности; докато моралните ценности са в опасност, не е възможно да има морален неутралитет.
Това би трябвало да обясняват през следващите два месеца кандидатите за европейски и национални депутати на ППДБ, докато призовават да ги изберат. Съмнявам се обаче и че ще пробват, и че ще успеят. Твърде много действия в обратната посока са предприемали лично, за да им се повярва партийно. При това и безусловно, и максимално бързо. До 9 юни просто няма как да стане. Анушка вече е разляла олиото. Стамболийски ще бъде свален.
Поуката е: Няма как да си морален политик, ако не си морален човек. Трябва да умееш да различаваш правилното от неправилното, да виждаш истината и да действаш в съгласие с нея, да защитаваш доброто на всяка цена. И да го правиш всеки ден. Тогава си на страната на добрите. Ако прощаваш безобразни лъжи и безогледни кражби заради моментен интерес, заставаш на страната на лошите. И ставаш враг на самия себе си и на децата си.
Крайно време е да разберем, че политическата система на всяка страна се основава на нейния морален кодекс, който е част от нейната философия. Преди повече от половин век Айн Ранд писа: „Страна без политическа философия е като кораб, носен от случайността насред океана, оставен на произвола на вятъра, вълните, теченията. Кораб, чиито пасажери се крият по каютите си и викат: „Не клатете лодката!“ от страх да не би да открият, че капитанският мостик е празен“.
Ами да, празен е. И на 9 юни на него няма да стъпи достоен капитан.
