Геополитически и икономически рискове при евентуална продажба на българските активи на Лукойл на унгарската MOL

Посещение на Орбан в България

Неотдавнашното посещение на унгарския министър-председател Виктор Орбан в България беше отбелязано като дипломатически успех, като президентът Румен Радев и бившият министър-председател Бойко Борисов оцениха високо подкрепата му за кандидатурата на България за присъединяване към Шенгенското пространство. Въпреки че официалният акцент беше поставен върху защитата на българските интереси от страна на Унгария, посещението допринесе и за по-широкия политически дневен ред на Орбан в рамките на ЕС, Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Западните Балкани.

Според изнесени информации от самият Орбан, дискусиите зад кадър са били посветени и върху потенциалното придобиване на българските активи на „Лукойл“ от страна на унгарската МОЛ, като Орбан е търсил политическа подкрепа от българските си домакини. Последвалото мълчание от тяхна страна – въпреки външно дружелюбните изяви след срещата – подсказва за това, че се чувстват неудобно от поведението си или от поети ангажименти. Вероятно осъзнават, че замяната на прякото с непряко руско влияние, съчетана с рисковете, породени от разрастващата се геополитическа бизнес мрежа на Орбан, може да застраши националната сигурност на България и нейните ангажименти към ЕС и НАТО.

Влиянието на Русия

Ако МОЛ – компания с исторически връзки с Русия и първоначално финансирана чрез руска търговия с енергия – придобие българските активи на Лукойл, това може да затвърди непрекия контрол на Русия върху ключов стратегически ресурс в България. Този резултат вероятно ще разшири руското влияние в региона и ще вкара България в проруския блок на Орбан в ЕС и НАТО.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Признаците за координация на лидерите на България с интересите на Орбан стават все по-очевидни, особено в ролята на страната като ключов и единствен портал за руския тръбен природен газ, който е една от финансовите основи на политиката на Орбан. Продължаващото участие на България в преноса на руски газ я поставя в лагера на Орбан и проводниците на руско влияние в рамките на ЕС и НАТО, особено в противопоставянето на санкциите, насочени срещу руския енергиен сектор. Придобиването на собствеността върху най-голямата рафинерия на Балканите би затвърдило още повече влиянието на Орбан върху политическото бъдеще на България, което е огледален образ на контрола, упражняван от него в Словакия, Сърбия и Северна Македония. То ще засили и личната свързаност на лидерите на т.нар. коалиция „Турски поток“ – Ердоган, Радев, Борисов, Вучич и Орбан.

Санкциите на САЩ и Газпромбанк

Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто наскоро обяви временна отмяна на санкциите на САЩ при плащанията за руски газ към Газпромбанк, което подчертава несигурното балансиране на Унгария между проруските ѝ енергийни политики и насърчаваните от САЩ европейски усилия за енергийна диверсификация.
Въпреки че България изрази интерес към диверсификация на енергийните си източници чрез американски ядрени технологии, закупуване на американско ядрено гориво и внос на втечнен природен газ, нейната силна зависимост от руската енергия, най-вече газ и нефт, я държи твърдо в сферата на влияние на Москва, зависимост, която Орбан доразвива.

Идеологическо и икономическо напрежение

Енергийната стратегия на Орбан, която е дълбоко стъпила върху брокерството на руски ресурси, е в противоречие с целите на САЩ и ЕС за намаляване на зависимостта от Москва. Зависимостта на Унгария от руската ядрена енергия, нефт и природен газ разкрива устойчиви сфери на системни уязвимости, които подкопават колективната рамка за енергийна сигурност на ЕС и НАТО.
Това напрежение се засилва от идеологическия съюз на Орбан с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, при това, въпреки липсата на съществени покупки от Унгария на американски втечнен природен газ, нефт или ядрени технологии. Междувременно Унгария се превърна в основен канал за навлизане в ЕС на китайски технологии и стратегически инвестиции, което допълнително усложнява геополитическата ѝ позиция.
Като посредничи в руски енергийни сделки и използва връзките си с ключови глобални участници, Орбан укрепва позициите си в ЕС и възпрепятства усилията за откъсване на европейските енергийни системи от руския контрол.

Подозрителността на Европа към придобивания на стратегически активи от унгарски компании

Скептицизмът на ЕС по отношение на унгарските придобивания на големи активи осигурява критичен контекст за оценка на потенциалната сделка на MOL с Лукойл:

• Румъния: Блокира, още на етап намерение, опит на МОЛ да придобие рафинерията Петротел на Лукойл, позовавайки се на съображения за национална сигурност.
• Испания: През август 2024 г. Испания забрани на унгарската Ganz-Mávag Europe да придобие производителя на влакове Talgo, като се позова на рискове за националната сигурност и потенциални връзки с Русия.
• Хърватия: Хърватски съд осъди на затвор бившия министър-председател Иво Санадер и призна главния изпълнителен директор на MOL Жолт Ернаджи за виновен в даване на подкуп, което допълнително накърни репутацията на MOL в ЕС.

Унгарските платформи за търговия с енергия, включително борсата за търговия с преносен капацитет RBP и борси като CEEGEX (газ) и HUPX (електроенергия), засилиха ролята на Унгария като централноевропейски енергиен център и нейната брокерска стойност за Москва при улесняването на достъпа на руска енергия до ЕС.

Финансови рискове

1. Зависимост от външно финансиране: Последните финансови отчети на МОЛ разкриват недостатъчни ресурси за самостоятелно придобиване на българските активи на Лукойл на очакваната цена, което повдига въпроси за потенциална руска или задкулисна, в това число олигархична, финансова подкрепа.
2. Предизвикателства, свързани с доставките на суров петрол: МОЛ среща трудности при осигуряването на суров петрол за съществуващите си рафинерии, което прави дейността на бургаската рафинерия с капацитет 200 000 барела дневно рискова както по отношение на обема на доставките, така и по отношение на произхода на суровия нефт и потенциално заобикаляне на санкции. Разследванията за изпиране на руски петрол чрез прехвърляне от кораб на кораб в Бургаския залив засилват тези рискове.

Последици за България и Европа

1. Рискове за енергийната сигурност: Продажбата на MOL може да подкопае единството на ЕС, при различно интерпретиране на национална сигурност, особено след като други държави-членки преди това са блокирали придобивания на унгарски компании именно по съображения за национална сигурност.
2. Новите възможности за защита на националните интереси: Законодателните и институционални реформи под ръководството на министър-председателя Николай Денков засилиха способността на България да управлява кризи, свързани със стратегически активи като рафинерията в Бургас и инфраструктурата на Лукойл. Тези мерки, включително и решение за поемане на потенциален държавен контрол върху бургаската рафинерия, биха могли да защитят националните интереси и да предотвратят злоупотребата с български активи за постигане на целите на Москва.

През януари 2023 г. българските законодатели разрешиха временен държавен контрол върху бургаската рафинерия, ако възникнат опасения за националната сигурност. Окончателно решение на Народното събрание за придобиване на рафинерията чрез първа опция и търсене на истински стратегически инвеститор би гарантирало дългосрочната енергийна сигурност и независимост на България.

Потенциалната продажба на българските активи на Лукойл на МОЛ крие значителни геополитически, икономически и стратегически рискове за страната, като ни обвързва с политическия риск на Орбановите политики. Освен че допълнително ще укрепи и увековечи финансовата база на руското влияние у нас, подобна сделка поражда опасения относно финансовата устойчивост на бургаската рафинерия, ролята ѝ в прането на руски петрол и последиците за регионалната енергийна сигурност. Като се има предвид практиката в ЕС за блокиране на подобни сделки от съображения за национална сигурност, българското правителство и Парламент трябва внимателно да оценят дългосрочните последици от тази сделка.

Илиян Василев