Трагедията на Русия: Един милион жертви и имперската лудост
Днес загубите на Русия във войната срещу Украйна ще надхвърлят един милион души – ужасяваща цифра, която включва убити, ранени, инвалидизирани и всички други „медицински“ жертви, извадени от строя. Няма друга държава в съвременния свят, която да проявява такова презрение към човешкия живот, както Русия. Дори Китай, с неговата авторитарна система, не би си позволил подобна жестокост и безразличие към собствените си граждани. Тази трагедия не е резултат от нападение срещу Русия, а плод на имперските амбиции на един лидер, който се стреми да прекрои картата на Европа и да възстанови величието на Съветския съюз – амбиции, за които той самият е твърде неподготвен както по ръст, така и по способности.
Руският манталитет: Презрение към живота
Ако смятате, че това е само проблем на Владимир Путин, дълбоко се лъжете. Тази война разкрива дълбоко вкоренен проблем в руския манталитет – култура, която не цени живота нито на собствените деца, нито на съседите, нито на чуждите страдания. За мнозина в Русия „кола, пари или медал“ в името на „Родината“ са достатъчни, за да приемат загубата на близки или разрушението на цели общности. Тази „Родина“ обаче никога не се задоволява с границите на съвременна Русия – тя винаги поглежда към земите на съседите, подхранвана от имперска носталгия, която отказва да признае реалностите на 21-ви век.
В почти всяка държава Путин би бил изправен пред съд за престъпления срещу човечността. Миллионът руски жертви са само част от трагедията – към тях се прибавят поне една трета от милиона украински жертви, чиито животи са унищожени от руската агресия. Най-големият грях на съвременния руски „цар“ е, че изкопа пропаст между два народа – руския и украинския –, които някога споделяха обща история. Този ров на омраза няма да бъде запълнен с десетилетия, ако изобщо това е възможно.
Имперският вирус и безкрайната война
Имперският вирус, който е завладял руския елит и значителна част от обществото, не познава граници. Още преди да завърши „специалната военна операция“ в Украйна, руските погледи вече се насочват към следващите цели: не към страни от НАТО, а към „своите“ съседи – Централна Азия или анексия на Беларус. Това не е случайност, а модел. За Русия мирът е чуждо състояние, защото държавата не може да предложи икономически просперитет или социална стабилност, които да убедят гражданите й, че си струва да живеят в хармония, като заедно споделят тази огромна територия, без да завоюват други народи. Войната и експанзията остават лепилото, което държи тази нация заедно, компенсирайки липсата на истински напредък.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
За да осъзнаете мащаба на тази лудост, представете си, че в България, пропорционално на населението, 50 000 души са загинали във война. И какво виждате на екрана? Майки, които благодарят на „вожда“, задето са получили синовете си в ковчег, сякаш това е висша чест? Тази реалност в Русия е не само шокираща, но и показателна за моралния упадък, до който е довела имперската идеология.
Отговорността на Путин, на руснаците и неговите партньори на Запад
Путин е главният архитект на тази трагедия, но той не действа в празно пространство. Руското общество, макар и подложено на пропаганда и репресии, носи своята отговорност. Подкрепата за войната – било чрез мълчание, било чрез активно участие – разкрива дълбоко вкоренена готовност да се жертват животи в името на илюзорни имперски цели. Тази готовност се подхранва от култура, която възхвалява саможертвата за „Родината“, докато пренебрегва индивидуалната стойност на човешкия живот.
В международен контекст действията на Путин биха го поставили пред Международния наказателен съд в Хага. Но в Русия той остава недосегаем, защото системата, която го поддържа, е изградена върху страх, корупция и манипулация. Докато руският елит продължава да мечтае за нови „операции“ при съседите, обикновените граждани плащат цената – с кръвта на своите деца и с разрушеното си бъдеще.
Солидарно тази отговорност трябва да се сподели и от редица лидери на Запада, за които бизнеса с Путин е по-важен от моралните принципи. И тези „лидери“ на само история, те са настояще, защото цинизмът има своите рекордьори най-вече сред западните политици, които досущ като Путин искат да променят света и да оставят „отпечатък“
Статистика или диагноза
Един милион жертви не са просто статистика – те са разрушените животи на семейства, общности и цели поколения. Тази война не само отслабва Русия икономически и демографски, но и я изолира от света, превръщайки я в парий на международната сцена. Докато Путин и неговите съюзници продължават да говорят за „възстановяване на величието“, реалността е мрачна: разруха, бедност и демографска криза, която ще тежи на Русия десетилетия напред.
За Украйна цената е още по-висока. Стотици хиляди жертви, разрушени градове и милиони бежанци са пряк резултат от руската агресия. Но украинците, за разлика от руснаците, се борят за свободата и бъдещето си, а не за имперски илюзии. Тази разлика в ценностите обяснява защо Украйна, въпреки огромните загуби, продължава да устоява и да вдъхновява света.
Какво следва?
Докато Русия остава в хватката на имперския си вирус, перспективите за мир са минимални. Следващите цели на Кремъл вероятно ще бъдат по-слаби съседи като Беларус или държави в Централна Азия, където Русия все още има влияние. Но тези „победи“ ще бъдат пирови – всяка нова война ще задълбочава кризата в Русия и ще я отдалечава от пътя на нормалността.
За международната общност предизвикателството е ясно: да се подкрепи Украйна и да се наложат още по-строги санкции срещу Русия, за да се ограничи способността й да води агресивни войни. В същото време е важно да се работи за пробуждане на руското общество, макар това да изглежда почти невъзможно в условията на Путиновата автокрация. Защото трябва да помним думите на Бисмарк, Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда.
Бог да прости загиналите, виновните да понесат наказание
Трагедията на един милион руски жертви и стотици хиляди украински е резултат от имперската лудост, която е завладяла Русия. На ниво обикновена престъпност, Путин отдавна трябваше да бъде изолиран от обществото и наказан. Но когато той е лидер на Русия, това става политика и имунитета на властта го пази. Войната не е само геополитически конфликт – тя е морален провал, който ще остави дълбоки белези върху два народа и целия свят. И никой няма да върне загиналите на своите родители, семейства, те никога няма да остареят, да родят и отгледат деца.
Бог да прости загиналите, и да накаже виновните – не само в съда на историята, но и в реалния свят.
Илиян Василев
