Правителства, коалиции – за важните неща
Много енергия се изразходва около предполагаеми кабинети, позиции и последствия от евентуално бъдещо взаимодействие между ГЕРБ и ППДБ.
Да се съсредоточим върху първия мандат на ГЕРБ, защото сега цялото внимание е фокусирано върху проектокабинета на ППДБ, а това е грешка. Изобщо темата, че ППДБ трябва на всяка цена да управляват насочва цялото напрежение върху втория мандат.
Независимо от шанс за успех на кабинет с първия мандат, той е важен и до голяма степен ще „тежи“ и през втория или третия мандат.
За коалиции, правителства, няма смисъл да се спори – макар, че това е темата, която от ГЕРБ има интерес да се напомпва. ППДБ не са деца, няма защо да подминават темата първи мандат, отвъд бланкетното отричане на подкрепа. Тук нюансите са всичко. Ако ГЕРБ поставят въпроса какво правителство ще предложат от ППДБ, дваж по-голямо основание имат ППДБ да получат отговор на въпроса какво правителство ще предложат от ГЕРБ и да зададат трудните въпроси – с кого – с ДПС, БСП, Възраждане, ИТН /политики и взаимодействие/.
За някои може и да е ерес, но мисля, че е логична и обратното ГЕРБ да направят правителство, без ППДБ, но с целева и условна подкрепа от страна на ППДБ /в рамките на принципни договорености/ отколкото обратно. Защото ГЕРБ и Борисов могат да издържат натиска на недоволството на привържениците си, докато ППДБ по-трудно ще обяснят подкрепата от страна на ГЕРБ. Просто ППДБ пропуснаха и пропускат важни моменти за да си усилят позицията си, като натискат уязвими места на ГЕРБ, но не с общо говорене, а с конкретни целеви информационни удари – не е само Пловдивския панаир, в енергетиката ври и кипи и …. нула реакция.
За това, ППДБ могат да подкрепят не правителство на ГЕРБ, а конкретни политики и да оставят Борисов да извърви целия път от получаване на мандата, през преговори с хартиената коалиция, до края – ако решат да правят хартиено правителство – моля, или да избирателите им да видят, чеза пореден път не са способни.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
ГЕРБ и ППДБ ще имат нужда от взаимна подкрепа по темата Украйна, защото това е слонът в българската политика. Могат да сключат нещо като пакт за взаимно ненападение /не че Борисов ще го спази, но са важни видимите действия/ или координират критично важни за евроатлантическото развитие на България въпроси – тук спада еврозоната, Шенген, Украйна, КПКОНПИ и т.н. Тук спада и законодателната програма и назначенията на регулаторни органи – доколкото изобщо ще има време. Тези шефове, с изтекли мандати, са куци патета, не могат да свършат нищо полезно, но са назначени от ГЕРБ и тегнат на репутацията му. Борисов ще не ще, ще трябва да ги смени, ако не го направи, ще го теглят надолу по време на следващите избори, особено ако ППДБ не забравят, че има огромен проблем в КЗК, КПКОНПИ, Инспектората на ВСС и другите регулатори. Да сте чули КЕВР да се обядат по темата защо регулираните цени на природния газ устойчиво са по-високи от цените на холандската борса?
При всички случаи, подобно взаимно разбирателство ще позволи на двете водещи партии, да свалят напрежението помежду, което до този момент се използва успешно от Кремъл и задкусилието, за да блокира помощта за Украйна в този най-важен момент. Не забравяте нали, че всички пропутински сили са мобилизирани на макс – протести, саботажи, референдуми – това, което предстои просто предполага като минимум комуникация и съгласувани действия между ГЕРБ и ППДБ по тези критични теми, включително и в борбата с хибридното влияние на Русия у нас, възможна.
У нас се подценява значението на следващите два-три месеца, които НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да бъдат измъкнати от управлението на Румен Радев – това е времето на офанзивата в Украйна и времето за подкрепа, която ние можем и трябва да дадем, за да внесем своя принос. По една или друга причина ГЕРБ нямат вариант да не споделят позицията на ППДБ или поне да не допуснат видими разногласия. Значението на войната в Украйна за света, региона и България трудно може да се надцени. Но политолози и прочие експерти, вместо да дадат този контекст на процесите у нас, се трудят да обяснят „психологическите особености“ на взаимодействието между Борисов или Петков – кой кого повече можел да прецака. Или да се надиграват медийно с важни, но не толкова стратегически теми – като бюджета /сори, но с тези ниски нива на дълг, не ни е непреодолим проблем, още повече, че разходната част от години не се изпълнява/ или кой точно министър ще стане министър.
Контраофанзивата на Украйна, която предстои е въпрос на живот и смърт за Путин, но не само за него, но и цялата кохорта у нас – от политици до свързани с него олигарси. За това ще се опитат да подменят представителната демокрация, където хората, които не са специалисти по много теми, изпращат свои представители в законодателната власт, която избира изпълнителната власт, за да решават сложни проблеми, като членството в еврозоната. Вместо това ни продават референдумната демокрация, при която е важна силата на манипулацията и влиянието през мрежите, особено умението да насърчаваш недоверие и скепсис /това е фасулска работа днес/ и да ги превръщат в съмнения и негативен вот на референдуми. Цялата машина финансирана тежко от парите от продажбата на руски енергийни стоки и от контролирани от ВТБ и Кремъл придобивания на стратегически активи у нас, се задейства. За това писах, че ни очакват трусове. За това е толкова важно да се преодолее „отвращението“ от работа с ГЕРБ и да се намерят хората и политиките, най-вече в отстояване на цивилизационния избор и противодействието на кремълската пета колона. Тук говоря и за службите, които са тотално пленени и блокирани.
Ще кажете, но какво става с борбата с корупцията – с Борисов, с Пеевски, с Гешев? Кажете ми какво можете да направите с 64 депутата по темата? Да смените съдебната система, ВСС, главния прокурор? Не можете, можете само да въздъхнете и да се подготвите за следващия рунд от битката. Стерилността в политиката – отстояването на „принципни“ позиции до крайност е важно, но повече върви в религиозните общности, не в реалния живот и управление. В политика има работа за вършене, няма признателност, имаш време в което можеш да свършиш само конкретно възможни неща, и накрая си отиваш. Ако си късметлия – ще имаш втори шанс, но в България на 2023 година, това е химера.
Не бъркайте изборите и популярността, политиката и работата за вършене – тук разговорът е между избирателите на партиите /в случая ППДБ/ и техните лидери. Ако не са получени определени резултати, то отговорността е на лидерите, винаги е така. А избирателите, по-скоро партийните членове, трябва да си сменят лидерите, като намерят по-конкурентноспособни такива и които могат да им спечелят изборите. Така е в спорта, в живота, навсякъде. Имаш време и шанс да направиш нещо, не можеш, идва следващия, с идеята че е по-добър. Но нещо, няма много „соул сърчинг“ – търсене на отговорността в себе си – сред ППДБ, за ГЕРБ не говоря, там имат вожд.
Ако ме питате, но нали така ППДБ могат да загубят? Няма гаранция, действително, че няма да пострада подкрепата им сред по-твърдите противници на ГЕРБ и Борисов. Но такава е съдбата у нас на реформаторите. Изгарят. Както беше правителството на ОДС и Костов.
Битката с корупцията изисква постоянно и високо представителство на антикорупционните, проатлантически и прореформаторски сили, и ако това няма как да стане днес, то трябва има стратегия, как да се спечелят следващите избори и да се променят нещата.
Да го направя по-лесно за разбиране – няма много полезно поле за действие във вътрешен план и за ППДБ и за всички, които се отъждествяват с каузата на европеизма и атлантизма, отвъд нуждата от тотална подкрепа на Украйна – защото това е най-важната стратегическа битка днес, която следва предопределя поведението на партийните лидери. Ако Русия загуби войната, автоматично ще се промени контекста на вътрешната ни битка срещу корупцията, ще се свият ресурсите на героите на задкулисието, Гешев няма да остане и ден повече /нищо, че разви трескава дейност в украинско направление/, Борисов няма да има козовете, които му позволят да се задържи „на вода“, противниците на реформите също и т.н.
Битката за смяна на модела у нас за това и забуксува, защото разположение на силите е неблагоприятно – силите против са прекалено силни, и логично не искат да си ходят сами. Достатъчно е да погледнете в Парламента – ДПС, Възраждане, БСП и ИТН – са критично значим актив на задкулисието, но това е реалността. Просто задкулисието и Русия играят по-добре своите карти, по-добре се организират.
Заради Русия падна правителството на Петков – и тук ППДБ не трябва изобщо да се свенят да посочват с пръст „виновниците“ – Борисов и кохорта, още по-малко причината – природния газ на Газпром.
Русия държи под контрол нашето задкулисие и евентуална загуба /в широкия смисъл на дефиницията на загуба/ и в Украйна ще го отслаби до степен да освободи зависимости и придвижи напред блокираната интеграция в ЕС и НАТО /в това число и Шенген/, но не само – ще позволи и здравословен скепсис извън мантрата „да усвоим парите“ на Брюксел. Не всичко, което се предлага от Брюксел блести и е злато. Тази корупция избухна именно и заради фондовете от ЕС, които вместо развитие, родиха олигарси и катализираха корупцията.
И тук опираме до два варианта – кой кого ще подкрепя и срещу какво? ГЕРБ ли да подкрепя правителство на ППДБ или обратното?
Да се спрем на първия мандат, не защото трябва да се случи, а защото има стъпки, които трябва да се извървят преди да заложим на втория мандат.
Първата линия на анализ е от гледна точка на точка на реалната оценка, кой – ГЕРБ или ППДБ – има по-голям потенциал да управляват? ГЕРБ има по-голям потенциал вътре в страната, ППДБ в големите градове и има по-силен шанс да реализира външнополитическите цели.
Вън от съмнение е, че ППДБ имат и по-голям потенциал да реализират реформи, но тук има уловка – този потенциал може да се реализира само в условията на „чиста“ среда, а не в среда в която си сам в Парламента, държавната администрация е назначена от ГЕРБ и ДПС, съдебна система и медии са пленени. Съзнаваш, че предстоящо управление не може да промени всичко това за няколко месеца, тоест трябва реално да се оцени дали да си пращаш генералите за да водят второстепенни битки, или да се подготвиш за голямото сражение.
За това според мен е по-добре да не се пропуска възможност да се израз принципна готовност да се подкрепят целеви политики ако ГЕРБ направи кабинет, поне за да се лиши ББ от оправдание че не е направил кабинет заради отказ от подкрепа на ППДБ – разбира се, без никакви коалиции и т.н. Има много дебела разлика между съуправление и подкрепа по принципни теми – примерно законодателната програма и че този кабинет ще бъде в състояние да реализира промени и ще бъде за срок до есенните избори. Има значение и изправянето на ГЕРБ пред избирателите си – обещават че могат сами да оправят държавата, а се оказва, че не могат и ги лъжат. Това е архиважно.
Да, има риск, защото си представете Делян Добрев или Николай Павлов начело на енергетиката – тоест тук подкрепата на ППДБ трябва да бъде обвързана и да им остави свободата да критикува остро, дори брутално. Но има и риск представен кабинет от ППДБ, дори да бъде от носителите на Нобелова награда или светци да бъде разнищен предизборно.
Втората линия на анализ са местните избори. Има някаква тежка заблуда, че Промяната е в кърпа вързана и ППДБ ще спечелят големите градове. Тук важното е, че каквото и разбирателство /принципно или на парче/ да се постигне с ГЕРБ, не трябва да се ограничава способността на ППДБ да критикува наследството на ГЕРБ, не като взиране в миналото, а като предпоставка за бъдещето при управление на местно равнище. Но да бъдем честни, няма вариант, извън невъзможната коалиция, изходът на изборите през есента да зависят повече от ГЕРБ или който и да е друго, отколкото от тях. Особено от начина по който правят кампании, избират стратегия на поведение, инвестират – защото с билбордове кампании не се печелят, а със силни кандидати, силни послания, и силна комуникация.
Защото подкрепата на ГЕРБ за втория мандат – мога да гарантирам от сега – ще бъде с двойно дъно и при всички случаи медийната машина на задкулисието ще работи на макс с критиката срещу всичко, което ППДБ правят. Идеята, че Борисов ще ограничи медийните си хрътки, да пазят поне някакво минимално медийно затишие е за наивниците.
За това не подминавайте първият мандат като възможност за маневриране пред втория мандат. И не забравяйте главния приоритет – България трябва да има правителство за да осигури нужната подкрепа на Украйна и реализира националните задачи. Не е страшно ако изпуснем европейските средства, важно ако е компрометираме европейската перспектива и позволим на „тъмните сили“ на Кремъл у нас да лишат от способност да вземаме и изпълняваме решения.
Илиян Василев
