Политическото представителство има значение за сферата на здравеопазването

За съжаление в системата, в която всички ние съществуваме и търсим помощ, когато ни е най-тежко, т.е. при нужда от медицинска грижа, когато започнем да поставяме конкретни въпроси по един конкретен казус, рискуваме да навлезем в търсене на персонална вина и лов на вещици, което по-скоро пречи, отколкото помага да се види голямата картина. Никой няма интерес да се знае колко са мъртвите родилки, но да се върнем крачка назад – всичко започна през 2020 г., когато в процеса по събиране на данни за Годишния доклад за правата на човека в БХК, установихме случайно, че данните, които получаваме от различни институции относно броя на жените, починали в периода на бременността, раждането и 42 дни след това, са различни. НЗОК подава данни за седем случая, ИА „Медицински надзор“ е проверявала шест, а НСИ обяви нулева майчина смъртност за 2019 г. Постфактум беше поръчан един доклад от НЗОК, който установи осем случая за годината, коментира в студиото на Алтернативата журналистката Надежда Цекулова.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Разминаването се дължи на начина, по който се администрира българската здравна система. Експертите казват, че една от възможните причини е, когато пациентките се превеждат от родилното в друго отделение при усложнение – тогава се открива нова история на заболяването, пуска се нова клинична пътека и така не се отчита статусът им на току-що родили. Друг проблем беше посочен от тогавашния директор на Националния център по обществено здраве и анализи, доц. Христо Хинков, който твърди, че вероятно съобщенията за смърт и смъртните актове не се попълват коректно, така че НСИ да може да отчете, че става въпрос за майчина смъртност. Тези административни въпроси водят след себе си един пряк, небюрократичен резултат и той е, че системата не може да отчете, че в родилната грижа има сериозен проблем.
През 2021 г. официално България стана държавата с най-висока детска смъртност, т.е. имаме сложна верига, свързваща майчиното и детското здравеопазване, която се проваля. Проблемите са комплексни и са свързани на първо място с липсата на добри практики и стандарти на протоколи за работа. Трябва ни документ с насоки и правила за работа, които съществуват във всички добре функциониращи здравни системи в Европа и света, базирани на наука и доказателства, където медицината не е изкуство и не се работи по интуиция, както често се говори у нас, а на база научни доказателства и доказано добри практики.
Написването правилата на хартия, разбира се, няма да реши проблема. Проблемът е до каква степен работещите в българската здравна система вярват в работата по правила, в състояние ли са да ги прилагат и дали самата система ги стимулира да работят по този начин. Проблемът е системен, защото е свързан с недостига на персонал, с неглижирането на професията на акушерката, с много ниското ниво на здравно и сексуално образование на семействата, които са много податливи на изкривяванията на здравната ни система, че ражданията са се превърнали в доходоносен бизнес и хората, управляващи системата на родилната грижа, нямат интерес да я променят.

Проверките най-често излизат с препоръки за административни наказания, които не водят до нищо. За системата е важно проверките да завършват с анализ, а не със саморазправа. Трябва да се анализира какво може да бъде променено в системен порядък, така че да не се стига до такива случаи или да се минимизират рисковете. Рядко се говори за това, че когато раждането се извършва с цезарово сечение, рискът е много по-голям, отколкото по нормален път; че в България вече повече от половината жени раждат с цезарово сечение, с което рисковете за здравето им се увеличават многократно. На колко от тях се обяснява какъв риск поемат? Сигурна съм, че им е по-удобно, защото знам какво представлява другата алтернатива, но дълбоко вярвам в здравия разум на жените и семействата им. Убедена съм, че ако разговорът се води по правилния начин, жените няма да избират с лекота цезаровото сечение.
Една от важните причини да се подхожда с такава лекота към тази тежка коремна операция с всички нейни рискове е оказваната грижа по време на нормалното раждане. Жените се страхуват какво може да им случи, ако влязат да раждат нормално, затова и предпочитат нормалността на операцията.
Искрено се надявам, че някога на някого в тази държава сверите, които са пряко свързани с нашия живот, ще му станат приоритет. Дълбоко вярвам, че политическото представителство има значение. Подавала съм сигнали до четирима здравни министри и само един екип, този на проф. Сербезова, откликна адекватно, като възложи доклад на Националния център по обществено здраве и анализи. В края на миналия месец поискахме този доклад по Закона за достъп до обществена информация и МЗ ни отговори лаконично: „Да, има такъв доклад“ без да го предостави. При следващото поискване имаме готовност да обжалваме решението, заяви в заключение Цекулова.