За Търновския обелиск и Гърленското светилище – незабелязаното ни историческо наследство
Подбраните от мен два обекта – обелискът до с. Лесичери, Търновско, датиращ от I – II в., и Гърленският храм-паметник, намиращ се между Брезник и Трън – могат да се вместят в уникална характеристика, т.е. те са почти безаналогови. Подобни обелиски има в Северна Африка но не и в такъв мащаб и архитектоника. За двата уникални обекта научих от мои приятели. Обелискът се намира едва на 20 км от Търново. До него е имало втори, по-нисък – можем да видим част от ствола, барабани от колона. Българите сами си налагаме културна изолация, бих я определил като анти-Шенген. Първо хората трябва да научат за артефакта, след което да има маркиране, обозначаване и не на последно място – достъп, инфраструктура. В момента обелискът е ситуиран насред една нива. Към подстъпите му действително има обозначителна дискретна табела, но всичко наоколо е кал, коментира в студиото на Алтернативата учителят по история Таньо Калпушков.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Гърленското светилище е впечатляващо. За него също научих от приятел, но за разлика от Обелиска, все още не сме го посетили. През 1972 г. започват някакви проучвания, консервация, датировки, интерпретации за предназначението и структурата му. Т. нар. дромус е входът към кладенеца. Редно е в тези културно-исторически региони да се организират тематични концептуални трасета и маршрути и всичко да бъде вързано. Светилището в Гърлен има аналог на о. Сардиния, т.нар. кладенец Балао, но ние си го имаме тук и няма смисъл да ходим до там, посъветва накрая учителят по история.
